Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
— Хей! — извика Киска от кея.
Хатар я погледна без да кимне или промълви дума за поздрав. Вместо това удари с юмрук по покрива и отново се обърна към огледалото. Накриви устата си на една страна и се вгледа в брадичката си. На Киска й се стори, че устните му изглеждат странно и изведнъж осъзна, че мустакът му го нямаше — беше загубил половината снощи, а сега се бе отървал от другата половина.
След малко Тайсхрен излезе от каютата. Беше облечен в торбести панталони и дълга синьо-зелена туника. Опашката му бе преметната през рамо и намазана с олио. Изглеждаше така, сякаш бе прекарал цялата нощ в сладки сънища на мек матрак.
— Поздрави — извика той.
— Тръгвате.
— Да. Скоро.
Киска кимна. Чувстваше се глупаво. Навлажни устните си с връхчето на езика си. Това беше. Златната й възможност щеше всеки момент да отплава. Можеше ли да си позволи да я изпусне?
— Вземете ме с вас — избълва тя, облекчена и ужасена от молбата, която най-накрая бе отправила и която бе обмисляла цяла нощ.
Тайсхрен погали устните си с показалец.
— Наистина ли? Официално ли предлагаш услугите си? — попита той, а Киска кимна сковано. — Е, тогава трябва да говориш с моя началник-щаб.
Тайсхрен посочи към Хатар.
Киска посърна. Агайла постоянно й бе натяквала, че трябва да прикрива емоциите си, но след тези думи просто не можеше да не поклати отчаяно глава и да спре раменете си, които увиснаха унило. Молеше се Тайсхрен да се бе пошегувал, но не смееше да го попита. Беше сигурна, че ако скочеше на катера, Хатар просто щеше да я изхвърли през борда — еднорък или не.
— Какво ще кажеш, Хатар? — попита Тайсхрен.
Мъжът продължи да оглежда брадичката си.
— Има потенциал — каза той. — Но оскъдна дисциплина.
— Дисциплина! — извика Киска, която не можеше да повярва на ушите си.
Хатар замръзна, с нож, опрян в гърлото. Втренчи се в нея и дори от това голямо разстояние, Киска почувства леденото неодобрение на този поглед. Тя преглътна и кимна извинително.
— Както казах, оскъдна дисциплина.
— Може би трябва да я научиш — предложи Тайсхрен. — Обучението може да помогне.
Хатар се намръщи.
— Може би — кимна той. — Да. Може би след няколко години, тя ще може да…
— Няколко години!
Хатар скочи на крака и замахна. Ножът изсвистя и се заби в дървения кей пред краката на Киска.
— Може би след няколко години ще се научи да не прекъсва хората!
Киска се намръщи. Проклетата й голяма уста! Проклетото й нетърпение! Искаше да се извини, да им обясни, че това бе много важно за нея. Но този път се въздържа. Още едно избухване и сигурно щяха да я изпратят по живо по здраво. Вместо това клекна, извади ножа и го хвърли на Хатар. Той го хвана и се усмихна.
— Много добре.
Отново започна да се бръсне, като се мръщеше на отражението в огледалото. Киска искаше да се засмее — мъжът сигурно никога не се бе виждал без мустак. Тайсхрен се поклони и хлътна обратно в каютата.
Киска се облегна на една каца и се хвана за хълбока. Гледаше как хамалите разнасят бурета с вода и припаси нагоре-надолу по кея. След това погледна към Хатар. Това да ли беше, или не? Какво беше неговото решение? Мълчанието му се проточи. Трябваше ли да каже нещо?
— Е?
Хатар вдигна глава.
— А?
— Е? Какъв е твоят отговор? Предложих услугите си. Приемаш ли?
Хатар погледна огледалото и прокара острието по брадичката си.
— Тръгваме след две камбани. С теб или без теб — рече той и я посочи с ножа. — Разбираш ли?
— Да! О, да!
Тя хукна надолу по кея, но изведнъж се закова на място, обърна се и го посочи с пръст, сякаш за да го спре да не отплава веднага.
— Да. Ще бъда тук. Абсолютно. Благодаря. Ще видиш!
Киска отново драсна и изкачи половината стъпала, преди хълбокът й да се схване и дъхът й да секне. Тя изпъшка и се хвана за изваяната амбразура, за да не падне. „По-бавно, момиче“, каза си тя. „Не припадай точно сега. Спокойно“. Първо щеше да говори с Агайла, а след това трябваше да се прибере вкъщи, за да съобщи новините на майка си. Тя щеше да се зарадва, нали? Да, разбира се. Агайла щеше да я подкрепи. И щеше да й пише. Веднага, когато намереше време.