Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
— Какво? — изръмжа Темпър, раздразнен от сухите като пясък думи на съществото.
— Внимавай за студа, човеко. Внимавай за леда, който сковава. Внимавай за мраза, който заглушава.
Темпър чу, сякаш от голямо разстояние, как Джагътът ръмжи, след което зад него отекна силна експлозия, сякаш границата отново бе атакувана. Главата на Темпър бе натежала, а брадичката му опираше в гърдите. Той отвори очи и видя, че дебел пласт лед сковаваше краката му до коленете, а стъпалата му бяха покрити със слой от чисто черен лед, който сякаш бе израснал като кристал от цепнатини в самата земя.
Нещо в Темпър изпищя, вкаменено от първичен ужас. Огнена буря от енергия избухна над главата му. Но вместо да изпепели плътта и разтопи металната му броня, тя накара крайниците му да запеят и Темпър вдигна остриетата си тъкмо навреме, за да парира два мощни удара на Джена. Тя се хвърли напред, обезумяла от ярост. Нападаше с безмилостна целенасоченост, а шлемът й се въртеше на камъните зад нея, захвърлен. Ледът, сковал краката на Темпър, избухна на пара, която бе засмукана от пращящата магия.
Джена ревеше и удряше отново и отново, като сякаш целеше да забие Темпър в земята. Но той удържа на натиска. От земята през него протичаше сила, която се сблъскваше с голата мощ на стоманата, сипеща се над него. Сражаваха се така дълго време, но изведнъж Джагътът вдигна едното си острие и го насочи към завесата от магия. Аурата веднага изчезна, оставяйки след себе си пронизителен гръм, който се търкулна по хълмовете около тях. Джена залитна, като ръмжеше и плюеше като освирепял звяр. Темпър с ужас осъзна, че почти се бе вслушал в обещанията на това разпенено чудовище.
Изведнъж всичко затрептя и нощното небе избледня. Зад Джагъта отново се появиха могилите и дърветата, а над Темпър отново се извиси смръщената осанка на Дома.
Той се разсея за миг и почти бе обезглавен от светкавичен удар, който се заби във върха на шлема му. Острието се вряза в желязото и изви главата му назад. Пред очите му избухнаха искри и главата му се замая. Все пак успя да парира следващите няколко смъртоносни удара, но реакциите му ставаха все по-бавни. Следващият удар отсече няколко люспи от рамото му. Извика от болка, когато острие се впи в дясното му бедро. Защитата му се сриваше. Беше ли издържал достатъчно дълго? Дали бе имало някаква полза от такъв кратък сблъсък?
Джена се изви и опита да отбие хвърлено по нея оръжие: брадва. Но острието се заби в горната част на ръката й и тя изрева от болка.
Точно в този миг Темпър приклекна и успя да събере сили. Джена замахна, но нещо друго полетя към нея над рамото на Темпър: пращяща бяла енергия, която се заби в плочата на гърдите й. Джагътът отстъпи една крачка назад и започна да сипе дрезгави псувни. Но после отново нападна, неизтощима като природна сила. Мощта й изпълни Темпър със страхопочитание. Може би никога нямаше да се умори. А той вече бе напълно изстискан. Стори му се, че чува викове, заглушени от рева на водопада от енергия. Следващата атака бе най-свирепата, хаотична, безразборна и отчаяна. Темпър отклоняваше ударите, а ръцете му се тресяха от болка и изтощение. Джена изпищя от безсилие към небето, след което вдигна ръка и се приготви да хвърли меча си с върха напред.
Темпър знаеше, че вече бе мъртъв. Той неволно напрегна мускулите си и спря да диша. Но вместо да го прониже, Джена се олюля и падна на колене с трясък на стомана.
Дълго време стоя неподвижна, опряла остриетата си в земята.
— Аз съм дотук, човеко — изломоти тя. — Не ми остана нищо.
След това се изкикоти гърлено.
— Сега ще видиш как Домът възнаграждава предателството на своите слуги.
От почвата се подадоха корени, които се обвиха около краката на Джагъта. Тя се опита да ги разкъса с ръце, но те само се затегнаха и я повалиха на една страна. Корени, дебели колкото юмруци, се усукаха около туловището й. Докато я дърпаха надолу в горещата пръст, тя се усмихна на Темпър.
— Внимавай, човеко, иначе и твоята съдба ще е такава.
Златните й очи се задържаха върху неговите, сякаш за да го издърпат със себе си. Главата й потъна под пръстта. Последни изчезнаха ръцете й, все още стискащи димящите мечове.
Темпър примигна, за да махне потта, стекла се в очите му. Опита се да преглътне, но устата му бе пресъхнала. Напълни дробовете си с хладен въздух и видя как мъглата се разсейва. Но тя не разкри нито насечени трупове, нито разкъсани роби, нито разпръснати оръжия. Скръбният дом все така го зяпаше със слепите си очи, но сега около него имаше други сгради. Темпър се изправи, с юмруци, изтръпнали около дръжките на мечовете и тяло, смазано от изтощение. Ръка го докосна по рамото и той подскочи. Залитна като труп и в последния момент успя да се опре в ниската каменна стена.