Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
Киска се намръщи, спомняйки си удара. Беше се почувствала така, сякаш масата я бе прерязала на две, но въпреки това бе продължила да тича. Удивително е какво може да направи човек, ако е изплашен до смърт. Тя преглътна и опита да потисне гаденето, надигнало се в стомаха й.
— И?
— И?
— Какво е съобщението? Къде са те?
Сийл изпъна гръб.
— А! Питаш ме какво трябва да направиш за различните контузии, нанесени по тялото ти? Е, аз предписвам обилно хранене. А ако тази вечер ти стане лошо, предлагам ти да повърнеш. За целта можеш да изядеш няколко сварени листа от елша. Освен това те съветвам да не излизаш много през следващите няколко седмици. Почивай си и не се натоварвай излишно. Строго ти забранявам да се биеш и да тичаш. Разбираш ли?
Киска зяпна лечителя и едва сега забеляза изопнатото му лице, хлътналите му очи, потънали в сенки и треперещите му ръце, стиснали паницата. Той улови погледа й и махна апатично с ръка.
— Недей да ми благодариш.
Сийл изглеждаше като пребит. Очевидно бе призовал своя Денълски20 Лабиринт и го бе изстискал до последната капка, за да постигне това, което е било нужно. Тя подозираше, че му дължеше много повече, отколкото й бе казал. Киска избута паницата настрани за момент и прочисти гърлото си.
— Е, имаш ли съобщение за мен, или нямаш?
— О, да — отвърна той и се ухили, доволен от себе си.
— И? То е?
Сийл размаха пръст.
— А! Лечението винаги има първенство. Дояж яхнията си.
Момчето изникна до лакътя на Киска и я подкани с черпак, пълен с вода. Разсеяна за миг, тя го взе и отпи. Водата беше сладка, хладка и свежа, най-вероятно дошла от кладенец. Тя му благодари. Момчето се бе вторачило в нея с големите си кафяви очи, пълни с любопитство.
— Това е всичко, Джонат — рече Сийл. Момчето се върна при тъмните петна на пода и възобнови търкането. — Синът ми Джонат — похвали се лечителят.
Киска кимна, но след това се опомни и го изгледа навъсено. Напъха още малко хляб в устата си и рече през него:
— Мисля, че знам какво е съобщението.
Сийл се усмихна топло.
— Беше много зле снощи. Не си ли спомняш?
— Не, не си спомням. Съобщението е, че са долу на пристана, нали?
Сийл я зяпна и очите му се разшириха. След това се изкашля и разсмя едновременно, удари се с юмрук в гърдите и започна да се клати на стола.
Киска вече бе на крака. Усмихна му се самодоволно и му махна с опакото на ръката си.
— Добра работа — успя да промълви той. — Много добра, наистина.
Тя изкуцука навън и пое по Пътя на Змиорката.
Жителите на Малаз посрещнаха зората като изумените от късмета си жертви на тайфун, последван от земетресение. Лица се взираха в утрото през прозорци с решетки и едва открехнати врати. Въпреки че слънцето вече се бе изкатерило високо над града и само една тънка връзка облаци разваляше съвършената синя паница на небосклона, повечето жители на острова сякаш още не бяха повярвали, че снощният кошмар е свършил.
Докато вървеше надолу по улицата, Киска видя лица, които я наблюдаваха с тревога. Осъзна каква гледка представляваше, с твърде големия си пуловер и дълги поли, събрани в ръка. Сийл бе избрал най-ужасния миш-маш от дрехи, който бе успял да намери. Все пак трябваше да бъде благодарна, че мъжът имаше някакви женски дрехи в дома си.
Отначало втренчените погледи я дразнеха. След това реши да не й пука. Срещаше групички подозрителни граждани, обикновено скупчени около някаква развалина или тъмно петно на калдъръма. Те си шепнеха и сравняваха истории от миналата нощ, а Киска просто отминаваше, куцукайки, стиснала зъби и масажирайки хълбока си. Хората спираха да шепнат и открито я зяпваха, а когато отминеше отново започваха. Поне не я сочеха, казваше си тя.
Не след дълго Киска стигна крайбрежната улица и видя суетня на палубата на куриерския катер. Хора се качваха и слизаха, носейки снаряжение и запаси. Тя слезе внимателно по стъпалата до пристана.
Позна повечето работници на кея — бяха местни пристанищни хамали. А някои от мъжете на палубата изглеждаха като моряци. Те проверяваха такелажа и дънеджа. Хатар седеше на покрива на каютата и се гледаше в огледало от полирано сребро, облегнато на навито въже. Ръката му бе превързана с бял плат и провесена пред гърдите. Главата му блестеше, гладка и влажна, сякаш току-що я бе обръснал, а половината му лице беше ярко розово, на мехури и намазано с някакъв мехлем. До него имаше кофа, а брадичката му бе насапунисана. Идиотът се опитваше да се обръсне с една ръка.
20
В хартиеното издание е Денулски Лабиринт. Тук са спазени специфичните наименования известни на читателите от поредицата „Малазанска книга на мъртвите“, издание на Бард. — Бел. Dave