Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
— Нося доказателството за твоя провал, Джена. Ездачите бяха отблъснати. При това Свързване няма да има успех на този фронт. Поклонниците на Сянката се оттеглиха. И освен това съм тук, за да те спра, ако решиш да поемеш по пътя на Сянката, докато този тук е запречил главния ти изход. Възможностите ти се изпаряват една след друга. Какво ще правиш?
Великанът се обърна към Темпър.
— Чу ли това, човеко? Сега всичко зависи от теб. Само ти стоиш на пътя ми. Виж мъдростта на това да приемеш предложението ми. Не е ли очевидно, че ще те преодолея?
Темпър вдигна мечовете си. Не си спомняше кога ги бе снижил. Обърна се към Еджуокър:
— Тази ме заплаши, че може да ме държи тук завинаги. Вярно ли е това?
Съществото дълго време мълча, преди да му отговори:
— Полуистина. Но какво е времето за теб или за мен? Аз мога да чакам. Времето е нищо за мен.
Темпър изсумтя гневно.
— Аз не мога. Не мога да стоя тук завинаги! Какво имаш предвид? Истина ли е, или не?
— Говориш с един Джагът, човеко. Свързването е като затъмнение между селенията. Дори тук то се случва и преминава. Времето на Джена е ограничено.
Жената Джагът се изсмя презрително. Посочи към съществото.
— Казва ти това, което искаш да чуеш, човеко. Двамата с него сме стари врагове и той знае, че ако отстъпиш, ролята на следващ защитник на пътя ще стане негова. Той ще трябва да запълни пролуката и се страхува от това, че ще бъде унищожен. Той е страхливец, който се надява да извлече полза от твоята саможертва. Не хвърляй живота си на вятъра. Остави него да поеме ролята, която по право е негова — да застане той на твое място.
Темпър се опита да духне в ръцете си, за да ги стопли. Рискува да погледне Еджуокър в очите.
— Вярно ли е това?
— Отново полуистина. Вярно е това, че съм тук, за да не й позволя да спечели свободата си — да застана на пътя й така, както стоиш ти. Но аз мога да й попреча да проникне единствено в Сянката. Всички останали пътища ще останат отворени. Включително този към твоя свят.
— Измама! — извика Джена. — Или ще застане на твое място, или няма да го направи! Не му позволявай да се измъкне от отговорността си.
Темпър сви рамене.
— Аз нямам думата.
Джена пристъпи към него и Темпър с мъка се спря да не отстъпи назад. Вдигна оръжията си толкова високо, колкото смееше, въпреки че жената не бе вдигнала своите. Все пак имаше различни видове оръжия.
— Горкият човек. Аз правя всичко по силите си, за да пощадя живота ти, но ти не ми съдействаш.
Очите й светеха като златни фенери и Темпър примижа. Вместо това се втренчи в туловището на създанието, стисна зъби и зачака.
— Темпър, нали така? — попита Джена и поклати глава, когато той кимна утвърдително. — Но разбира се! Темпър от Меча! — тя протегна ръце. — Каква глупачка съм била. Кой друг може да устои на един Джагът? Но това е чудесно.
Темпър започна да трепери под внезапния порив на леден вятър. Откри, че не може да разтвори юмруците си — бяха замръзнали за дръжките на оръжията му. Не усещаше краката си, а мислите му бяха станали бавни и тромави. Примигна и счупи тънкия лед, сковал клепачите му.
— Какво имаш предвид? — попита той.
Джена снижи гласа си до шепот.
— Имам предвид, че това е чудесно, защото знам със сигурност, че Дасем Ълтър е още жив.
Темпър се сепна.
— Какво?
— Да, вярно е. Жив е. И мога да го открия! Съдбата нарочно е наредила нещата така, че да ни събере — ти, неговият последен и най-прочут другар, и аз, която мога да те заведа при него.
Темпър се намръщи. Устните му бяха изтръпнали от студ, а зъбите го боляха. Той прошепна:
— Лъжеш.
— Не. По този въпрос няма защо да лъжа, защото фактите говорят сами за себе си. Той е жив.
Джагътът се приведе напред и главата й вече бе почти на една ръка разстояние от Темпър. Жегна го остро безпокойство.
— Не говоря ли истината, Еджуокър? — попита Джена.
— Не мога да кажа дали този мъж е жив или не.
— Ха! Не можеш или не искаш? Забележи колко пестелив е станал изведнъж с мъдростта си, човеко.
Мислите на Темпър пълзяха, сковани и лепкави, сякаш и студът бе сковал и тях. Дасем жив? Наистина? Тогава защо трябваше да хвърля живота си на вятъра?
— Ще огранича мъдростта си до един последен коментар, смъртни човеко — произнесе Еджуокър със своя бездиханен, сух глас.