Тайната история

— Дики, друже — изфъфли той.

Явно избликът под прозореца ми го бе изтощил и го бе направил необичайно некомуникативен. Издърпа калния си чорап и го захвърли немощно. Приземи се на леглото ми.

Постепенно успях да измъкна от него описание на случилото се същата вечер. Близнаците го завели на вечеря, а после и на бар в града, за да продължат с пиенето. Там пък някакъв холандец се опитал да го накара да пуши трева, а някаква французойка му дала да пие текила от един термос.

— Готино миньонче. Малко тъпичка обаче. Носеше обувки с дървени подметки, нали се сещаш, ония неща? Боядисана тениска. Не ги понасям. „Скъпа,“ й викам, „толкова си сладка, откъде ти хрумна да се навлечеш с това кошмарно нещо?“

После внезапно спря да разказва и изхвърча от стаята, оставяйки вратата отворена. Дочух звука от шумно и мощно повръщане.

Нямаше го дълго време. Миришеше на кисело, когато се върна, а лицето му бе потно и много бледо, но изглеждаше успокоен.

— Пфу — каза той и се стовари в моя стол, като бършеше лицето си с червена кърпа. — Сигурно съм ял нещо.

— Успя ли да стигнеш до банята? — попитах несигурно. Повръщането се чуваше застрашително близо до моята врата.

— Не — отвърна, дишайки тежко. — Влязох в килера с метлите. Дай ми чаша вода, а?

В коридора вратата на сервизното помещение бе леко отворена и предоставяше свенлив изглед към вонящия ужас вътре. Бързо минах край нея и се запътих към кухнята.

Бъни ме гледаше изцъклено, когато се върнах. Изражението му напълно се беше сменило и нещо в него ме разтревожи. Подадох му водата и започна да пие на големи, алчни глътки.

— Не толкова бързо — казах изплашено.

Не ми обърна внимание, доизпи я на един дъх и остави с трепереща ръка чашата на бюрото. Челото му бе покрито с мъниста от пот.

— О, Боже. Исусе Христе.

Отидох до леглото и седнах, опитвах се да мисля за нещо неутрално, но преди да успея да проговоря, Бъни отвори уста отново и запелтечи:

— Не мога да издържам повече. Просто не мога. Господи Боже мой!

Нищо не казах.

Прокара трепереща ръка през челото си.

— Дори не знам защо, по дяволите, говоря с теб — продължи Бъни с особено злобна нотка в гласа си.

Прекръстосах краката си, изпълнен с безпокойство. Очаквах това, очаквах го от месеци и се боях. Прииска ми се да избягам от стаята и да го оставя да седи в нея, но тогава той зарови лице в ръцете си.

— Всичко е истина — продължи да мънка той. — Всичко е истина. Бог ми е свидетел. Никой не знае освен мен.

Нелепо е, но започнах да се надявам, че е фалшива тревога. Може би бяха скъсали с Марион. Може би баща му бе починал от сърдечен удар. Седях там като парализиран.

Прокара длани по лицето си, сякаш избърсваше вода и вдигна очи към мен.

— Нямаш си никаква представа — очите му бяха кръвясали, но блестяха неприятно. — Момче, нямаш си никаква шибана представа.

Изправих се, защото не можех да издържам повече и разсеяно заоглеждах стаята.