Дни на кръв и звездна светлина

Героична служба в името на отечеството.

За "героична служба в името на отечеството" Акива беше призован в Астре. Ако това се беше случило преди месеци, още при Лораменди, тогава – добре. Но ордените отдавна бяха раздадени, а плячката – разпределена. Акива беше пренебрегнат заедно с останалите извънбрачни. Тогава защо го викат?

Лираз не можеше да си намери място.

– Ами ако Йорам е надушил нещо? – предположи тя. Летяха и навсякъде под тях, чак до хоризонта се виждаше само Халсионово море. Тя обичаше да лети над морето – заради неговата шир, заради чистия, незамърсен от пепелища въздух, заради тишината. Не я беше грижа накъде отиват.

– Какво би могъл да надуши? – отвърна Акива. – Но и така да е, едва ли друг път ще имаме сгоден случай.

Едва ли щяха да имат друг сгоден случай да се изправят лице в лице с баща си и да сложат край на неговия пъклен живот. Лираз дори не беше виждала Йорам отблизо. Сега щеше да го срещне и да го види облят в кръв.

– Знам – каза тя и нищо повече не каза. Всяко възражение би прозвучало като страх. От Йорам. От провал.

Лираз наистина се страхуваше. Това беше жилещ страх, като да летиш в пясъчна буря; тя се срамуваше от него и никога не би го признала. Безстрашната Лираз. Само ако знаеха каква лъжа е това! Така ѝ се искаше да каже: "Това е прекалено опасно". Само ако можеше да убеди брат си, че в Астре, още повече в Кулата на завоевателя, вече нищо няма да е под техен контрол. "Най-добре е още сега да изчезнем – мислеше си тя, – и да подкопаем властта на Йорам отвън, вместо да попаднем в неговия капан. В неговата паяжина."

Тя не изрече гласно страховете си и беше сигурна, че не се е издала, но въпреки това Хазаел приближи още по-плътно към нея и каза:

– Йорам сигурно иска да използва знаменития ни брат за свои цели. Нищо чудно да го прати срещу бунтовниците. Кой може да е по-подходящ за това от Бича за зверовете? Особено сега, когато всички са се вторачили в тоя безумен поход срещу стелианите.

– Или пък има общо точно с безумния поход срещу стелианите – каза Лираз. – Акива е единствената връзка на Йорам с Далечните острови.

Акива летеше по-встрани от тях, погълнат от мислите си, но дочу последните думи.

– Не съм никаква връзка. Познавам стелианите толкова малко, колкото и всички останали.

– Но имаш техните очи – каза тя. – Това най-малкото те прави подходящ за преговарящ.

Акива изглеждаше отвратен.

– Дали наистина си мисли, че мога да стана негов пратеник? Нима ме приема за едно от своите оръдия?!

– Да се надяваме – остро отвърна Лираз. – Иначе ще се усъмни в теб.

Акива дълго мълча и най-накрая проговори:

– Не е нужно и вие да се забърквате. Нито един от двамата...