Дни на кръв и звездна светлина
- Автор: Тейлор Лэйни
- Серия: Daughter of Smoke and Bone #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК ЕГМОНТ БЪЛГАРИЯ
- ISBN: 978-954-27-1249-7
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дни на кръв и звездна светлина». Краткое содержание книги:
– Така обаче извънбрачните се превръщат във врагове – унило каза Хазаел.
– Населението и без това ни мрази – намеси се Лираз. – Даже ще са доволни, че ние сме го свършили.
– Точно така ще стане – каза Акива. – Ще кажат, че Йорам е трябвало да го предвиди и че е негова вината, задето е населил света с копелетата си. Това ще ги потресе и ще се свърши с нас.
– И като казваш нас имаш предвид...
– Всички нас. – Думите на Акива падаха тежко. – Залог за това ще е животът на всички нас.
– Излиза, че ние тримата решаваме съдбата на още триста, така ли? – попита Хазаел.
– Да – отговори Акива. Зарея поглед към морето. Триста. Само триста. А толкова други вече са изгубени. Акива предреши и тяхната съдба, нали? Той започна всичко. Е, войната се водеше от години, но щом порталите бяха изгорени, всичко приключи за няколко месеца. Когато ръцете на Бримстоун се оказаха вързани поради липсата на запаси, Йорам хвърли срещу химерите всичко живо, което беше под негова команда. Всички понесоха тежки загуби: Доминионът, Втори легион, даже съгледвачите и флотата на Империята, но извънбрачните бяха ударени най-зле – знаеше се, че са лесно заменими и редиците им непрекъснато се обновяват. Тъй като освен това бяха и най-малобройната военна част, съотношението на загубите беше потресаващо – на всеки четирима само един остана жив. – Ще предупредя останалите – продължи той. – Те ще напуснат своите полкове и ще се присъединят към нас. Сещаш ли се за някой друг като нас, който няма какво да губи?
– Робите – каза Хазаел.
– Ние сме роби – поправи го Акива. – Но не още за дълго.
През следващите дни започнаха съвсем предпазливо да разпращат предупреждения до своите незаконородени родственици. Това ставаше само от уста на уста, когато войските минаваха покрай нос Армазин. Понякога се налагаше да летят по цяла нощ, прикрити от заклинанието за невидимост, за да стигнат най-далечните укрепления. Извънбрачните бяха пръснати по четирите краища на Империята – по неколцина във всеки полк. Акива си мислеше за Мелиел и нейния отряд, но нямаше как да стигне до тях. Запита се какво ли са открили отвъд кривата на хоризонта, дали са живи, дали някои от военните части, които те тръгнаха да търсят, са оцелели и дали ще успеят да се върнат. Все още никой не си беше дошъл – нито пратениците на Йорам, нито съгледвачите, нито първите изпратени военни части. Нито един от тръгналите към Далечните острови не се беше върнал.
Някой би помислил, че това ще охлади стръвта на императора за този завоевателен поход, но слуховете от столицата свидетелстваха точно за обратното. Хазаел изцеждаше до последната новина всеки пътник, преминал покрай тях. През последните дни пътуващите ставаха все по-многобройни – благородниците, ескортирани от войска, идваха по вода да нагледат новопридобитите си владения, прибавяйки нови и нови парченца към необикновената мозайка от новини.
– Дали не планира да нахлуе в земите им – чудеше се Акива. – Но в това няма капка здрав разум.
– Хиляда чисто бели туники – докладваше Хазаел. Това беше последният слух, прихванат от господарите и техните слуги. – Наредил е да се изработят хиляда чисто бели туники и подходящи за тях хоругви. – Хазаел помълча. – За Доминиона.
– За Доминиона? – Вестите звучаха все по-невероятно, все по-малко здрав разум оставаше в тях. Първо, цветът на Доминиона беше червен. Бялото символизираше поражение, а Йорам нямаше намерение да се предава. Но цветът беше незначителна подробност в сравнение с неизречения въпрос: за какво се готвят? Нови туники и хоругви... за да впечатлят врага?! Що за впечатление може да направи бялото. И какво даваше кураж на Йорам да проводи в далечната пустош още войска, и то Доминиона? Едва ли би рискувал неговите елитни войски също да потънат без следа в тази мистерия. Извънбрачните може, но не и Доминионът!
– Самият Яил го пришпорва – продължи Хазаел. – Носи се слух, че това е негова идея.
Яил? Командирът на Доминиона може да е всякакъв, даже чудовище, но не и глупак. А и ролята на свирачите на арфа си оставаше неразгадана мистерия. Йорам ги беше привикал в Астре от манастира Брайтсиминг, нарушавайки техния обет пред боговете; после нареди да ги натъкмят в бяло, за да подхождат на Доминиона.