Дни на кръв и звездна светлина
- Автор: Тейлор Лэйни
- Серия: Daughter of Smoke and Bone #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК ЕГМОНТ БЪЛГАРИЯ
- ISBN: 978-954-27-1249-7
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дни на кръв и звездна светлина». Краткое содержание книги:
– Няма нужда някой да ме принуждава да работя. Направих всичко, което поиска от мен.
– Откъде се взе Исса?
Въпросът я свари неподготвена. Смущението ѝ беше за кратко, но то не му убягна и предизвика едва доловима усмивка.
– Вече ти казах – отвърна.
– Вярно.
Кару почувства, че се превръща в парче лед. Тя просто седеше и наблюдаваше как Зузана майстори марионетка дрънкалка от пилешки кости. Частите ѝ бяха свързани с канап и имаше нащърбена купичка за глава, но Зузана някак успя да вдъхне живот на тая проклетия, после я поведе с едното рамо напред към войниците и я накара да проси останките от храната им. Войниците ѝ ръкопляскаха и блъскаха по барабаните, които Кару им купи, а Зузана водеше марионетката във вихрен танц, докато най-накрая главата ѝ падна. После всички започнаха да увещават Мик да им посвири.
– Опитай виното – каза Тиаго, надигайки се да си ходи. – Много е гъсто. Нали знаеш какво разправят за виното на ангелите? Колкото по-кърваво – толкова по-добро.
Тя не го изпи. По-късно, вече заедно с Исса в двора, не изпускаше Тиаго от поглед, но той просто седеше облегнат на стената, сам, отметнал глава назад със затворени очи и слушаше музиката.
Но едни други очи оставаха зорко отворени. В тежките сенки на галерията се разхождаше Тен. Наблюдаваше Кару и изобщо не си правеше труд да го прикрие. Не откъсна поглед от нея дори когато се завъртя кръгом, за да промени посоката. Напред и назад, напред и назад, неуморно. Сякаш беше самото въплъщение на вълчата враждебност – животинско тяло с инстинкт на хищник и остри зъби, жадно да му кажат "Убивай!", и готово дори с измама да се домогне до това.
Кожата на Кару настръхна и тя преся с поглед насъбралите се войници, всички до един прехласнати по свиренето на Мик. Някои очи бяха затворени, други – не. А тя дори не знаеше какво търси.
– Вече не съм сигурна, че ти направих услуга, като те възкресих – тихо прошушна на Исса. Как го беше казала Исса по-рано – че стазата е милосърдие. – В кандилницата ти беше в безопасност.
Отговорът на Исса бе също толкова тих.
– Моята безопасност сега не е важна.
– Моля? За мен е важна.
– Ти си важната, Кару. И посланието е важно.
Посланието. Кару стоеше онемяла. Между тях се отвори празнина – тишина, която бе много по-дълбока от музиката и която очакваше да бъде запълнена с един въпрос. Какво е било последното послание на Бримстоун за нея? Дошло беше време да попита. Никога вече нямаше да чуе гласа му, но ѝ оставаха поне неговите думи, заръката му.
– То добро ли е, или лошо? – попита тя Исса. Грешен въпрос, знаеше си го, но просто не можа да се удържи.
– И двете, сладко момиче – отвърна Исса. – Като всичко останало.
61.
ТОЛКОВА МНОГО МЪРТВИ АКИВА
– Как стелианите са успели да се доберат чак до сърцето на светая светих – чудеше се Хазаел. – Ако Акива може да разбере това...
– Дори да можеше, ние не сме убийци – сряза го Лираз.
– Не е като да нямаме опит.
След инцидента с кошницата плодове се знаеше, че Йорам не излиза от Кулата на завоевателя и дори е прекратил традиционните аудиенции с жителите на града. Нямаше начин да се стигне до него. Или поне те не се сещаха как да стане.
– Знаеш добре за какво говоря. Ние не сме коварни наемни убийци, нито сме оживелите сенки. Баща ни ще види нашите лица преди да умре.
– Това го знам. Ти предпочиташ твоите жертви да знаят кой ги е убил. – Хазаел го издекламира така, сякаш го беше чувал стотици пъти.
– Особено сега – обади се Акива. – Освен това трябва да има свидетели.
Двамата го изгледаха изненадано. Той упражняваше ката – стремеше се към сиритхар, за да постигне умиротворение, в което да открие отговори на своите въпроси. Провали се и в двете: нито умиротворение, нито отговори.
– Народът трябва да знае, че сме били ние – продължи той, пъхайки двата меча в ножниците. – Иначе ще набедят или стелианите, или оживелите сенки и тогава Яфет няма да има избор, освен да продължи започнатите от баща му войни.
Яфет беше принцът престолонаследник. Оказа се престолонаследник, защото неговият по-голям брат уби техния най-голям брат, а после самият беше убит, докато същата нощ се молеше на боговете в храма и изповядваше греха си. Помнеха го като Неизповядания; братът, който той уби, се казваше Авенгет, а Яфет си беше просто Яфет. Изобщо не можеше да послужи за пример. Оказа се мекушав пъзльо, който се боеше да живее в Кулата на завоевателя дори когато е непрекъснато охраняван. Той беше страхливец, но от по-приемливия вид – би направил всичко възможно да избегне войната, дори да не трябва да се сражава лично. Поне на това се надяваше Акива.