Дни на кръв и звездна светлина

Какво, тази наздравица за оцеляване ли е?!

– Значи, ако не пия от твоето вино, няма да оцелея, така ли?

Той сви рамене.

– Не съм суеверен, пък и виното е хубаво. – Той отпи. – В тия времена ни останаха толкова малко удоволствия. Нали и двамата сме съгласни, че този ден е хубав. Още петима воини ще се присъединят към нас в боя, Исса също се появи... някак. – Едновременно погледнаха към Исса, която седеше в края на масата заедно с Ниск и Лиссет от племето ная, макар че последните двама повече отговаряха на представите на Кару как изглеждат химерите ная. – И не на последно място – твоите приятели са заедно с теб. – Той посочи с глава към Зузана и Мик.

Те седяха на пода със скръстени крака, наобиколени от войниците химери, сочеха различни предмети и учеха нови думи на химерски: сол, плъх, яде, чиято неблагополучна комбинация отказа Зузана да яде месото в чинията си.

– Според мен е пилешко – каза Мик, предъвквайки една хапка.

– Просто ти обръщам внимание, че преди наоколо имаше много повече плъхове.

– Случайно съвпадение. – Мик си взе още едно парче и каза на сносен химерски, давейки се от смях: – Солено вкусен плъх.

– Пилешко е – настоя едната от оживелите сенки. Кару не беше сигурна коя от двете е точно, но тя взе да пляска с ръце като с криле и дори показваше пилешки кости за доказателство.

"Е, вече не остана нещо, което да не съм видяла през живота си, даже една от оживелите сенки да се прави на пиле."

Присъствието на приятелите ѝ в казбата преобрази всички, и то за добро. А помощта им днес ѝ се услади даже повече от тяхната компания. Но сега, докато ги наблюдаваше през очите на Тиаго и заради онова, което беше научила, я обзе лошо предчувствие.

– Така е – каза тя, насилвайки се да говори с ведър тон. – Моите приятели са с мен. За съжаление, няма да останат дълго. Скоро си заминават.

– Я! Колко жалко. Толкова ни бяха полезни. Сигурно има начин да ги убедим да останат.

– Едва ли. Имат си задължения у тях.

– Че кое може да е по-важно от това да ти помогнат? – Кару почувства как обсегът на зрението ѝ се стеснява и като обектив вече фокусира само нейните приятели. Явно това беше неговата нова игричка. Тиаго продължи с кадифен глас: – Никак не ми се иска да ги изгубиш.

Да ги изгуби? Ушите на Кару забучаха. Думите на Тиаго бяха чисти и неопетнени като външния му вид, но тя не се съмняваше, че зад тях стои кървава заплаха. Приятелите ѝ бяха нейното слабо място. Тя ги обичаше. Сръчните пръсти и математиката тук нямаха никакво значение, Тиаго щеше да ги задържи по една-единствена причина – да контролира нея чрез тях. Тя реши да се включи в неговата игра.

– Тогава пак ще взема Тен – каза тихо. – Само ги остави да си заминат.

– О, не съм съгласен. Тен притежава много качества, но мисля и двамата сме на едно мнение, че е несравнимо по-добра в това да принуждава възкресителя в работата му, отколкото самата тя да е възкресител.