Дни на кръв и звездна светлина

– Аз съм добър по математика – присъедини се като доброволец Мик, когато я дочу да се оплаква от трудните сметки в изчисляване на съотношението тегло – криле. – Мога ли да помогна?

Когато се оказа, че наистина може, Кару коленопреклонно благодари.

– Богове на математиката и физиката – пропя тя, – приемам вашия дар в лицето на това умно русокосо момче.

– Мъж – обидено я поправи Мик. – Ето, гледай: бакенбарди. Окосмяване по гърдите. Или поне нещо подобно.

– Мъж – съгласи се Кару, вдигна се от пода и направи шеговито дълбок поклон. – Благодаря ви, богове, за този мъж... – После внезапно спря насред думата и се обърна към Зузана с нормалния си глас. – Я чакай малко! Трябва ли да разбирам, че те е направил жена?

Тя просто искаше да каже, че ще ѝ е странно да мисли за Зузана – пък и за себе си – като за момиче, превърнало се в жена. Но въпреки това въпросът прозвуча доста пуритански. Отговорът на Зузана, впрегнала цялата изразителна мощ на веждите си, за да подчертае разврата, на който се е отдала, гласеше:

– Ами, щом като питаш – да. Този мъж направи от мен жена. Отначало болеше адски, но после ставаше все по-добре. – Тя направи гримаса като анимационен герой. – Толкова. Все. По-добре.

Мик пламна, сякаш беше изгорял на слънце, а Кару запуши ушите си с ръце.

– Тра-ла-ла! – запя силно тя, а когато Зири я попита за какво си приказват, също се изчерви и не отговори. Това на свой ред доведе до неговото почервеняване, щом се досети за какво може да иде реч.

В края на първия ден вече бяха съчленили петима нови воини за бунтовната армия – двойно повече, отколкото с помощта на Тен, въпреки че започнаха късно, а Зузана и Мик трябваше в крачка да се учат на основни неща. Следваха списъка със заявки на Тиаго и спазваха изискванията му, за да го усмирят. Спазиха повелята му дори когато Зузана измъкна наслуки една от кандилниците – същата, заради която вадеше душата на Кару още от първия си ден в казбата – и там се оказа Хаксая. Навремето лисицата воин беше приятелка на Мадригал и в докосването на нейната душа имаше залез и смях, примесено с жарене като от коприва. Хаксая беше от онези, които всеки иска да има на своя страна... Това накара Кару да се размисли за разделянето на лагери.