Kолеж за магьосници

Те не бяха приказливци. У Динт проблесна интерес, когато научи, че гостите им са магьосници, но се оказа, че и тук нямат много общо. Единственият опит на Динт беше с бойната магия. Не беше осъзнал, че има други видове. Носеше вълшебна пръчица, което в "Брейкбилс" се считаше за излагация — като помощни колелца на велосипед или като допитване до брачен консултант.

Куентин доби впечатлението, че Динт се пази да не издаде някакви свои търговски тайни. Все пак отвори душата си на една тема:

— Сам го уших — срамежливо призна и дръпна пелерината си, за да покаже на Куентин нещо като патрондаш с много малки джобчета. — Тук държа билки, барут и какво ли не. Ако хвърлям заклинание с материален компонент, просто правя така — той щракна с пръсти, за да покаже как взема щипка от нещо и го хвърля — и съм готов.

Фен външно бе по-дружелюбна и същевременно по-трудна за разгадаване. Не беше магьосница и не личеше да носи оръжия, обаче стана ясно, че от двамата тя е биячът. Доколкото Куентин подразбра, Фен бе нещо като каратистка — наричаше бойното си изкуство инк ага, непреводима фраза от език, за който той никога не беше чувал. Придържаше се към строг режим: не носеше броня, не се докосваше до сребро или злато и практически не се хранеше. Куентин не успя да си представи как изглежда инк ага на практика — Фен се изразяваше единствено с високопарни метафори. С Динт бяха авантюристи по занятие.

— Сега такива като нас са малцина — рече Фен, а късите й яки крака поглъщаха разстоянието по-бързо от мършавите мотовилки на Куентин. Изпъкналите й очи непрекъснато оглеждаха хоризонта за потенциални заплахи. — Хората са малцина, искам да кажа. Филория е дива и още има да подивява. Дъбравата се разраства, става все по-мрачна и непроходима. Лятос режем дървета, даже понякога ги горим, после очертаваме границите на гората. На следващото лято те пак са погълнати от храсталаци. Дърветата изяждат земите на фермерите и те отиват да живеят по градовете. Само че къде ще живеем, когато цяла Филория се залеси? Като бях малка, "Двете луни" се намираше насред широка и равна поляна.

Куентин реши, че моментът е подходящ да смени темата.

— Не бих искал да прозвучи нахално — извини се той, — но ние плащаме ли ви за услугата?

— Ако успеем, това ще е достатъчна отплата.

— А защо искате за цар човек от нашия свят? Човек, когото даже не познавате? Защо не някой филориец?

— Само родът човешки може да се разпорежда от троновете в замъка Беловръх. Такава е Повелята. Всякога е било така.

— Но в това няма смисъл!

Фен се намръщи. Изпъкналите очи и пълните й устни бяха рибешки.

— Нашите народи се изколват и си устройват предателства от памтивека, Куентин. Царуването на Чатуинови е последното мирно време, което помним. Ти не познаваш никой тукашен и нямаш сметки за уреждане. Не принадлежиш към конкретна фракция. — Погледът й бе вторачен в пътя, а в тона й се усещаше бездънна горчивина. — От гледна точка на голямата политика, смисъл има, и то здрав. Стигнахме до точката, в която невежеството и безразличието са най-доброто, което можем да очакваме от един владетел.