Kолеж за магьосници

— Ха! — Кракът й яростно смачка на два пъти косматото гърло. Вдигна сопата, опря я в коляното си и я скърши отведнъж. От счупените краища по тревата потекоха оранжеви искри. Фен се наведе и изкрещя във физиономията на Пора:

— Хааааааааа!

Бяха изминали има-няма шейсет секунди.

— Майко мила, майко мила! — шептеше Куентин, притискайки ръце към гърдите си. Някой повръщаше. И през ум не му беше минало да помогне. Не беше готов за такива изпълнения. Не за това беше дошъл във Филория.

Междувременно другият похитител, дундестият, но якичък Зайко, така и не стигна до тях. Динт беше сторил нещо със земята под дългите му заешки крачка — или с чувството му за равновесие — и той не можеше да се изправи. Лазеше безпомощно по тревата като върху мокър лед и плачеше. Динт се обърна към възпитаниците на "Брейкбилс":

— Може ли някой да го махне от тук? — Куентин не бе сигурен дали водачът им се е вкиснал, че не помагат, или пък просто се държи любезно, предлагайки им да вземат участие в екшъна. — Който и да е от вас?

След като не дочака отговор от групичката, Динт се извърна с омерзение. Направи жест с ръката си, сякаш изтръскваше пепелта от цигара, и тазобедрената кост на заека изпука. Животното изпищя във фалцет.

— Хей! — Анаис си проби път напред покрай пребледнялата като смъртник Джанет. — Дай да опитам.

Куентин не проумяваше как Анаис е в състояние да говори и да се движи точно сега. Тя подхвана заклинание, само че на няколко пъти заекна, обърка се и трябваше да започне отначало. Динт чакаше с нетърпение. При третия си опит тя измайстори приспивно заклинание, на което Пени ги бе научил. Зайко престана да драпа. Полегнал на тревата изглеждаше много сладък. Порът все още хриптеше немощно, оцъклил очи към небето, а от устата му излизаше червена пяна, ала от шията надолу бе напълно обездвижен.

— Ето — гордо се изпъчи Анаис. — Сега ще го убием без проблем! — добави тя, преливаща от щастие.

Като малък, пък и като по-голям, Куентин често се изживяваше като каратист, дирещ правда, но сега разбра, че ще стори всичко необходимо, ще пожертва каквото трябва, за да избегне физическа саморазправа. Даже не го досрамя. Прие новата си самоличност на бъзльо. Би побягнал в другата посока. Би се проснал на земята, би плакал, би затулил главата си с ръце, би се престорил на мъртъв.

Помъкнаха се след Динт и Фен — що за изчанчени имена бяха това? — и влязоха през вратата. Каменен коридор, дълъг четиристотин метра, водеше до камера, която изглеждаше голяма почти колкото самия хълм. Зеленикава светлинка се процеждаше през овално прозорче по средата на тавана. Беше пълно с прахоляк. В ъгъла се издигаха останките на огромен планетариум, който приличаше на изсъхнала елха: със свалена коледна украса, изхвърлена на бунището. Никой не забеляза грамаданския триметров гущер, преди той да се размърда и да изчезне в сенките сред изпотрошени маси, пейки и сфери. Ноктите му драскаха по каменния под. Ужасът бе едва ли не приятен: той заличи всичко друго като груб абразивен почистващ препарат.