Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
— Непременно трябва да носите короната. Друг начин няма. Но ще получите помощ. Ще имате водачи.
— Гробницата на Амбра ли? — Куентин се надигна за последен опит. — Я чакай малко! Да не би Амбра да е мъртъв? И какво е станало с Умбра?
— А, не, не, не! — припряно го увери Фарвъл. — Това е само име. Традиционно име, нищо не означава. Така й викат, откакто Амбра мина по тези краища.
— Амбра орелът ли беше? — избоботи Хамбълдръм.
— Овенът — поправи го барманът, проговаряйки за пръв път. — Единият. Орелът се казваше Широкопер. Той бе лъже цар.
— Как е възможно да не знаеш коя е Амбра? — с омерзение попита Пени.
— Леле! — въздъхна брезичката и сведе пролетното си кичесто лице. — Не съдете мечока твърде строго. Разберете, че сме много далеко от столицата и мнозина са царували над тези зелени бърда, откакто вие, земни деца, сте ги обхождали. Сребърните години на Чатуинови отдавна са минало, а следващите пълновластия не бяха благородни. Какъв хаос сме изтърпели, не е за вярване. А пък аз съм само една брезичка, и то неголяма.
Листо изпърха на масата: една зелена сълза.
— Имам въпрос. — Джанет не се церемонеше, както винаги. — Щом короната е адски важна, а Амбра, Умбра и тем подобните им са толкова всемогъщи, защо сами не я вземат?
— Такава е Повелята. — Фарвъл покъртително въздъхна. — Не могат. Повелята е такава, че даже тях ги обвързва. Само вие можете да придобиете короната. Вие трябва да го сторите.
— Прекалено дълго сме живели — намусено промърмори барманът.
Горе-долу всичко се напасваше: отсъстващи Амбра и Умбра, безвластие, метежна вещица, възкръснала от своята фалшива смърт. В последна сметка Пени бе прав: те получиха издирване. Тяхната роля бе ясна. Бяха на фентъзи ваканция и щяха да се забавляват като на лагер. Лековато, но пък смислено. Все пак искаше да е сигурен:
— Не искам да нахалствам, обаче нали Амбра и Умбра са важните клечки? Най-могъщите и морално добродетелните. Само това ми се ще да изясним, че сме заложили на правилния кон. Или овен!
— Естествено! Би било лудост да смяташ другояче! Само не ни съдете прекалено сурово. Овните ги няма от много години. Трябваше да се оправяме без тях. Гората трябва да живее.
Елиът и рогатият мъж бяха изчезнали, по всяка вероятност заедно. Тоя Елиът беше непоправим. Куентин се поразведри при мисълта, че поне някой си изкарва добре.
Фарвъл измъкна отнякъде цигара и я запали от свещта, внимавайки да не се подпали. Сетне весело пафна с цепката, която му служеше за уста. Ароматният дим обгърна короната му. Бобрите не им обръщаха внимание. Бялата коза шумно сърбаше жълтеникавото си питие в ъгъла. Хамбълдръм се взираше прискърбно в ракията си.
— Прекалено дълго сме живели — пак оповести барманът. — Отминаха великите дни.
Пренощуваха в хана. Стаите бяха удобни. Куентин спа като къпан.
На сутринта закусиха с пресни яйца, препечен хляб и студена кладенчова вода. Сервираше им едно троснато, но иначе услужливо джудже. Раниците им бяха струпани в едно сепаре. Очевидно златните фишеци на Ричард щяха още много да подпомагат филорийската икономика.
До прозореца мъж и жена мълчаливо пиеха кафе и от време на време поглеждаха групичката им. Куентин доби впечатлението, че просто си убиват времето и ги чакат да приключат със закуската. Оказа се, че е точно така.
Масата бе раздигната и двойката им се представи като Динт — мъжът — и Фен. Бяха около четирийсетгодишни, с обрулени лица, сякаш прекарваха много време на открито във връзка с професионалните си ангажименти. Динт обясни, че те са водачите и ще ги отведат при Гробницата на Амбра, за да намерят короната на цар Мартин. Динт бе висок, мършав, с едър нос и гъсти черни вежди, които заемаха по-голямата част от челото му. Целият беше облечен в черно като израз на изключително сериозното отношение, което имаше към себе си и своите способности. Фен бе по-ниска, набита и мускулеста, с късо подстригана руса коса. Свирката около шията й придаваше вид на учителка по физическо в скъп девически пансион. Куентин прецени, че е лесбийка.
Хладна есенна светлина струеше през прозорчетата, изрязани в дебелите дървени трупи на "Двете луни". Отрезвелият Куентин бе по-нетърпелив от всякога да изкарат приключението. Погледна сурово своята красива, похитена Алис — гневът му към нея бе корав залък, с който метаболизмът му май нямаше да се справи. Като камък в бъбреците. Може би ако станеха царе и царици, щеше да екзекутира Пени. Дворцов преврат, и то не безкръвен.
Пени предложи всички да положат тържествен обет, за да отпразнуват благородната си цел, но не можа да събере кворум. Слагаха си раниците, когато Ричард внезапно съобщи, че те могат да отиват където си поискат, но той оставал в хана.