Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
Твърде много неща се случваха накуп. Куентин изтръпна, когато осъзна, че един елф си е набелязал Алис и пристъпва към нея, въртейки два дълги прави ножа — ками в ръцете си. По лицето на Алис личеше, че всички заклинания, които някога е учила, са изхвръкнали от главата й. Тя падна на коляно и сключи ръце на тила си. Никой в историята на световните конфликти не е изглеждал по-беззащитен.
В миг, побрал в себе си цялата безкрайност, нежността го заля като вълна (изненада се, че още я има — влажна и непокътната — под грозно изпепеления слой на гнева). Блузата на Алис се раздра и едно жилаво двукрако същество излезе от гърба й. Купонджийски номер, също като гола мацка от тортата. Алис бе освободила своя какодемон. Спор да няма, демончето бе най-щастливото същество в гробницата. Точно такъв купон му е бил в мечтите. То подскочи на пръсти като обръгнал тенисист, който бие сервиз, и след миг бе заровило страшната си физиономия в меката шия на елфа.
Джанет беше излязла от вцепенението си и предпазливо вървеше към безглавата четирикрака твар, която се беше заклещила в ъгъла и уплашено подскачаше в различни посоки. Джанет извади от полата си нещо малко и тежко. Стисна го здраво и произведе пет изстрела. Пистолетът правеше откат всеки път и всеки път Джанет се прицелваше наново. Създанието се свлече на пода като спукан балон и изсвири като развален акордеон. След петия куршум стана ясно, че е мъртво.
И толкоз. Надвиха противника. Елфите и стършелите бяха повалени. От изгорения сатир се носеше кисел пушек. Пени хвърляше приспивно заклинание върху сатира, прикован от Елиът за тавана. Куентин дребнаво забеляза, че той е без щит, което означаваше, че Фен е изгорила сатира с щита и вече не може да гепи щита му като плячка. Под носа му беше засъхнала кървава коричка мустак.
Колкото по-навътре навлизаха, по-студено ставаше. Шест етажа под земята Куентин мръзнеше в дебелия си пуловер и носталгично си спомняше за пухкавите топли кожуси, които бяха изоставили. Спряха да починат в една кръгла стая с красива спирала от сини скъпоценни камъни, инкрустирани в пода. Отнякъде извираше тъмнозелена светлина. Динт застана в поза лотос, уви се в пелерината си и започна да медитира. От земята го деляха петнайсетина сантиметра. Фен се зае да прави гимнастика. Паузата определено не беше заради тях: те бяха опитни планинци, които нетърпеливо превеждаха стадо богати, тлъсти и заядливи клиенти по склоновете на Еверест. Групичката от "Брейкбилс" беше пакет, който те по договор трябваше да доставят.
Алис седна на една мраморна пейка, опря гръб в близкия стълб и се загледа в мозайката на стената, която изобразяваше морско чудовище — нещо като октопод, само че по-голямо и с много повече от осем пипала. Куентин обкрачи пейката срещу нея. Тя се взря в него. В погледа й не се четеше нито разкаяние, нито прошка.
Двамата заразглеждаха мозайката. Малките й камъчета се движеха много бавно и се преподреждаха. Бурните сини вълни лека-полека стихнаха. Това беше лесна декоративна магия. А Алис беше черна дупка, която се опитваше да го погълне, да го одере жив с токсичната си гравитация.
Най-накрая тя извади манерката си и намокри едно бяло чорапче.
— Я да оправим носа ти.
Понечи да избърше лицето му, но в последната секунда той си даде сметка, че не желае докосването й. Внимателно пое от нея чорапчето, което порозовя, щом обърса горната си устна.
— Какво беше усещането? Да освободиш демона.
Битката бе отминала, Алис не беше в опасност. Упойката го отпусна. Гневът пак го връхлетя. Едва се сдържаше да не каже нещо злобно. Тя вдигна крак на пейката и взе да развързва маратонката си.
— Добре — отвърна предпазливо. — Мислех, че ще боли, но изпитах облекчение. Все едно си кихнал. Сякаш не можех да дишам нормално, докато това нещо бе под кожата ми.
— Интересно. Добре, колкото чукането с Пени ли?
Твърде трудно бе да се държи възпитано. Думите се изплъзнаха неволно от устата му. Чудно, какво ли още щеше да изтърси. Пълен съм с демони, помисли си. Не само с този, който Фог ми постави.
Ако беше наранил Алис, тя не се издаде. Свали си чорапа. Грозен бял мехур покриваше петата й. На мозайката беше изплувала лодка, пълна с хора. Работата им изглеждаше спукана в зелените пипала на чудовището.
— С Пени не беше… — Тя спря и започна наново. — Не беше добре.
— Тогава защо му пусна?
Алис замислено наклони глава. Лицето й беше пребледняло.
— За да ти го върна. Защото се чувствах като изтривалка. Защото смятах, че не ти пука. Защото аз бях пияна, а той — силно възбуден…