Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
Бродеха от празна стая в празна стая, стъпките им кънтяха по пустите коридори.
Анаис пъплеше след Динт и Фен като нетърпеливо пале и поглъщаше огризките, които благоволяха да й подхвърлят за боесраженията:
— Нямаха шанс — безучастно я увери професионалистката Фен. — Сопата не е свястно оръжие. Заема прекалено много пространство. Трябвало е да се спотаят, да ни причакат в онази голяма камера. Да ни изненадат.
— А защо тогава ни се нахвърлиха? — захласнато попита Анаис.
— Не зная — намръщи се Фен. — Въпрос на чест например. Или пък блъф — мислели са, че ще побегнем. Може да са били подвластни и на магия.
— Трябваше ли да ги убиваме? — избухна Куентин. — Не можеше ли просто…
— Какво? — подигра му се Анаис. — Може би трябваше да ги задържим в плен, а после да ги превъзпитаме?
— Да ги завържем? — безпомощно рече той. — Виж какво, не съм си представял така нещата. Да убиваме хора.
Спомни си за деня, в който се бе появил Звяра — същото бездънно чувство, сякаш въжето се бе скъсало и те пропадаха.
— Това не са хора. И те първи се опитаха да ни убият.
— Щяхме да проникнем в техния дом.
— Славата си има цена — твърдо заяви Пени. — Не го ли знаеше, щом си тръгнал да я търсиш?
— Да, ама цената я платиха те!
За негова изненада Елиът също му се нахвърли:
— Точно ти ли взе да мрънкаш? Ще ми клинчи човекът! — Елиът се изсмя брутално.
— Не клинча! Само казвам…
— О, боже! — сряза ги Анаис и с погнуса поклати къдриците си. — Я млък!
След четири часа, три стълбища и километър и половина пусти коридори Куентин внимателно разглеждаше една врата, когато тя внезапно се отвори рязко и го фрасна в лицето. Той се отдръпна и притисна опакото на дланта си към горната си устна. Интересуваше го дали носът му е счупен. Иззад ръба на вратата в него се взря тясното, сърдито лице на елф. По рефлекс Куентин затвори вратата с ритник. Тя се отвори отново — този път мелодраматично бавно, скърцайки на пантите — и постепенно разкри мъничко човече с остри черти в черно кожено въоръжение. Елфът измъкна рапира от колана си и зае фехтовална поза. Куентин се отдръпна, скърцайки със зъби от страх и примирение. Да му се не види, Филория току-що беше избълвала нов екземпляр от насъсканата си менажерия.
Може би умората бе притъпила страха му, ала неусетно за себе си Куентин произнасяше заклинанието за Магическата ракета на Пени. Беше го упражнявал в Ню Йорк и сега по инерция го хвърли срещу Черния елф — такъв епитет му прикачи. Ужасът и физическата болка изостриха и опростиха неговата морална вселена. Той запрати вълшебните стрелички право в сърцето на елфа.
Черният елф се закашля и тупна на пода с удивено изражение. Физиономията му направо си просеше кунгфу ритник, затова Куентин, в акт на героична смелост, жестоко заби ботуша си в нея. Рапирата изтрополи на каменните плочи.
— Хааааааааа! — Както при боя с Пени, страхът го беше напуснал. Дали това бе гняв на воин? Щеше ли да стане боец като Фен? Толкова е хубаво да не се боиш. Допреди да изкрещи, никой не бе забелязал какво става. Сега още четирима черни елфи, нарамили какви ли не оръжия, изпъплиха през отворената врата. Последваха ги двама мъже с кози крака и два гигантски стършела с размера на баскетболни топки. След тях излезе някаква топчеста безглава твар с четири крака и туловище тънко като на оса и рехаво като мъглица.
Двата отбора взеха да се измерват с погледи. Фен и Динт шепнеха и сочеха, избирайки си мишени. Фен замери леко с камъче единия фавн (сега те зли животни ли бяха?), който не се отдръпна и камъчето отскочи от кръглия кожен щит, привързан с ремък към предмишницата му. За сметка на това изглеждаше здравата ядосан.
Динт измъкна пръчицата от пелерината си и сякаш изписа с нея разни букви във въздуха. Изрече няколко слова във връхчето й, все едно беше микрофон, и посочи с нея единия фавн — като диригент, даващ знак на солист. Фавнът избухна в пламъци.
Самият ад се разрази. Куентин вече не можеше да гледа. Опита да намери опора във веселата кръвожадност отпреди малко, да я възкреси за живот, но някак му се беше изплъзнала между пръстите в суматохата.
Фен просто цъфтеше. Очевидно за това се бе обучавала. Чак сега Куентин осъзна, че нейната инк ага е хибридна техника; бойно изкуство, интегрирано с тясно специализиран стил магия.
Елиът даде своята лепта, като хвърли върху втория сатир кинетично заклинание и го прикова на тавана. Джанет се беше притиснала до стената с лице, мокро от сълзи. Очите й бяха пусти. Тя не беше тук.