Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
- Невинс.
- Мислех, че отдавна е напуснал страната - погледна към Фелиша Сингсакер. Устата й стискаше силно сламката. От другия край на тревичката се откъсна капка вода и падна върху мокрите й маратонки.
- Ясно е, че има нещо за довършване тук - добави той.
Невинс се отправи към плевника. Той бе с две врати.
На едната от тях висеше голямо червено сърце. Невинс отвори вратата със сърцето и влезе.
- Да вървим да го заловим със свалени гащи - каза Сингсакер и тръгна напред.
Вместо да се спуснат направо по стръмния склон в гъсталака, те тръгнаха покрай гребена на хълма, придвижвайки се към задната стена на плевника. Фелиша Стоун се прокрадваше като безшумна бялка през горичката. Вече бяха стигнали до постройката, а Сингсакер така и не бе решил на какво горско животно прилича самият той. Невинс все още бе в тоалетната. По-скоро не бе чул как се прокрадват. Те се приближиха бавно до предната стена. Заеха позиции от двете страни на вратата. Сингсакер забеляза с облекчение, че къщата в другия край на двора няма прозорци, гледащи към плевника.
Първо показа три разперени пръста. След това - два.
И най-накрая - един. В мига, в който отново сви юмрук, Фелиша хвана бравата и дръпна вратата. Раздаде се ужасен грохот и оглушителен трясък, сякаш дъските - аха-аха - нямаше да издържат. Оказа се, че вратата отвътре е затворена с резе. За няколко секунди се възцари тишина. След това Невинс започна да се движи. Стана. Чуваше се как се оправя с дрехите си. Фелиша рискува и отново дръпна вратата. Този път резето поддаде и вратата на тоалетната се отвори с глух шум. Невинс падна напред, оплел се в панталона си, който бе успял да вдигне до средата на бедрата си. Фелиша Стоун се оказа по-пъргава и се стовари първа върху него отзад. Тя хвана дясната му ръка и я изви силно зад гърба му. Невинс лежеше, поемайки си тежко въздух през устата, но нито веднъж не извика. Сингсакер й даде бързо белезниците си. Тя закопча Невинс с тях. Първо дясната ръка, която държеше, след това лявата. Изглежда, че го бе правила неведнъж.
- И нито звук, ясно ли е? - заповяда тя на Невинс. След това вдигна поглед към Сингсакер. - Ще му прочетете ли правата му?
- У нас, в Норвегия, всяко куче знае правата си. Освен това, строго погледнато, ние вече нарушихме едно-две от тях - погледна изразително към голия задник на Невинс Сингсакер.
Тя разбра намека и вдигна панталона на сънародника си.
- Отведете го в колата - нареди Сингсакер.
Стоун хвана Невинс под мишница и го изправи внимателно на крака. Изглежда, че едва сега бе дошъл на себе си и бе осъзнал кой го е задържал. Взираше се ужасено във Фелиша.
- Вие сте тук?
- Какво, не очаквахте ли? Ако искате, ще ви обясня всичко в колата. Моля, последвайте ме.
- Преди да тръгнете, искам да знам кой е в къщата - попита Сингсакер. Невинс го изгледа с такъв поглед, сякаш Сингсакер бе изникнал пред него направо от въздуха. В погледа на стилно облечения американец личеше обреченост. Той бе умен човек. Достатъчно умен, за да разбере навреме, че играта бе свършила.
- Там е госпожица Фройд. Тя...
- Много добре знам коя е тя - прекъсна го Сингсакер.
- И кой още?
Невинс се пулеше, мълчейки, към норвежкия полицай.
- Само тя е - каза най-накрая той.
- Въоръжена ли е?
- Не.
Сингсакер имаше всички основания да не му вярва.
Невинс сведе поглед и позволи покорно на Фелиша Стоун да го изведе на пътя. Скъпите италиански обувки зашляпаха по есенната киша.
Когато той отвори вратата и нахлу в стаята, Силвия Фройд вече го чакаше с вдигнат пред себе си лост. Толкова с момента на изненадата. Ударът попадна върху рамото му. Старши следователят се просна на пода, усещайки как болката се разлива от рамото му по цялата половина на тялото му. Лежеше и чакаше втори удар. Вместо това обаче се чуха стъпки - госпожица Фройд прекрачи проснатото му тяло и изтича през вратата, която току-що бе разбил. Притиснал удареното си рамо с другата ръка, той се обърна и видя как тя се отдалечава по същия път, по който преди минута бяха тръгнали назад Фелиша Стоун и Невинс.
Сингсакер се надигна и забърза след нея. От къщата до колата тичаше и изпод краката му летеше кал във всички посоки. Когато изскочи на пътя, крачолите му бяха опръскани до самите колене. Бе успял навреме - Силвия Фройд вече скачаше в своя зелен нисан. А на петдесетина метра от нея, по-нагоре по пътя, Фелиша Стоун водеше Невинс към полицейската кола.
И тогава звънна телефонът му. Сингсакер го извади от джоба си и се взря в екрана. Звънеше му Ларш.
- Точно сега ли, дявол да го вземе! - изруга в пространството Сингсакер и отхвърли повикването.