Кралят на зимата

— Люнет магьосница ли е?

— Не, лейди — казах аз.

— Но тя се е учела заедно с Нимю, нали?

— Не — казах аз. — Люнет никога не е била допускана в покоите на Мерлин. Тя не се интересуваше от това.

— Но ти си бил в покоите на Мерлин?

— Само два пъти — казах аз. Гърдите й се виждаха през роклята и аз сведох очи към черния басейн, но той не само отразяваше нейната красота, а и придаваше някакво тайнствено сияние на нейното стройно тяло, което го правеше още по-съблазнително. В настъпилата неловка тишина, ми дойде на ум, че Люнет вероятно се е правела на ученичка на Мерлин и без съмнение аз току що бях изобличил лъжите й. И реших да замажа положението.

— Може би — казах аз неубедително — Люнет знае повече, отколкото ми е показвала?

Гуинивиър сви рамене и отново ми обърна гръб. Аз вдигнах очи отново.

— Все пак мислиш, че Нимю е по-умела от Люнет, нали? — попита ме тя.

— Несравнимо, лейди.

— На два пъти поисках Нимю да дойде при мен — каза Гуинивиър остро, — и тя два пъти ми отказва. Как да я накарам да дойде при мен?

— Най-добрият начин да накараш Нимю да направи нещо — казах аз — е да й забраниш да го прави.

В стаята отново настъпи тишина. Шумът, който идваше отвън, беше достатъчно силен — улични продавачи викаха, каруци тракаха по камъните, лаеха кучета, наблизо в нечия кухня потропваха грънци и лъжици, но в стаята беше тихо.

— Ей там ще построя храм на Изида — каза Гуинивиър, сочейки към укрепленията на Мей Дун, които изпълваха хоризонта на юг. — Свещено място ли е Мей Дун?

— Много.

— Добре — каза тя и се обръна отново към мен. Слънцето пламтеше в червената й коса и галеше гладката кожа под нейната бяла рокля.

— Не искам да играя детски игри с Нимю, Дерфел. Искам я тук. Трябва ми силна жрица. Имам нужда от някои приятел на старите Богове, за да се боря с онзи червей Сенсъм. Имам нужда от Нимю, Дерфел, затова в името на твоята любов към Артър, кажи ми как да я накарам да дойде тук. Ако ми кажеш това, аз ще ти кажа защо почитам Изида.

Замълчах, мислейки, какво можеше да изкуши Нимю и да я привлече на страната на Гуинивиър.

— Кажете й — отговорих накрая аз, — че, ако тя ви се подчини, Артър ще й даде Гундлеус. Но трябва да бъдете сигурна, че Артър ще изпълни това обещание — добавих аз.

— Благодаря ти, Дерфел — усмихна ми се тя и седна в лъскавия каменен трон. — Изида е Богиня на жената и тронът е нейният символ. На кралският трон може да седи мъж, но Изида определя кой да е този мъж. Затова почитам Изида.

В тези думи усетих скрито предателство.

— На трона на това кралство, лейди — казах аз, повтаряйки думите на Артър, — седи Мордред.