Да започнем отначало
- Автор: Поттер Александра
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-298-0
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Да започнем отначало». Краткое содержание книги:
Така например след една раздяла Потър започва да се самообвинява, както често правят жените. Иска й се да има възможност да направи нещата по различен начин, така че връзката й да тръгне по друг път. Именно тази история я вдъхновява за романа „Да започнем отначало“. „Помислих, че ще бъде страхотна история, ако дам на героинята си втори шанс за нейната връзка. Ако по някакво чудо започне да излиза отново с приятеля си. Представете си само какви неща би могла да направи!“
— И ще можеш да гледаш своя човек отвисоко — хили се Крис, грабва последната филийка препечен хляб под носа ми, преди да успея да протегна ръка към нея, и я тика в устата си.
Стомахът ми протестира шумно. Гладен съм, казва той, направи ми кафе и препечи хляб.
— След това можеш да се върнеш на бебешката писта — довършва Ана.
Предпочитам да не й обръщам внимание.
— Добре. В такъв случай отивам, обличам се и тръгвам с вас.
Въпреки гадните коментари на Ана се радвам, че тръгнах, тъй като гледката от кабинковия лифт наистина си заслужаваше да изтърпя компанията й по време на пътуването. Беше невероятно. Както и да наблюдавам Себ да се спуска от върха на планината. Склонът е много стръмен, почти отвесен, но той сякаш се гмурка по ръбовете и изчезва с останалите, а отдолу се чува само ехото от виковете им.
Ако се нуждаех от още доказателства, че никога няма да стана скиор или сноубордист, това беше. Куражът ми стигна само да погледна от ръба.
Вземам обратно кабинковия лифт и слизам долу, купувам си някаква закуска и отивам на бебешката писта за следващия урок. Макар че, ако трябва да бъда откровена, започвам да си мисля други неща. Айнщайн някога е казал, че определението за лудост е да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различни резултати. Което: а) описва идеално опитите ми да се науча да карам ски и б) означава, че сигурно съм напълно луда.
Боря се да стана след поредното падане, когато чувствам леки вибрации. Интересно, звучи като мобилния ми телефон. О, боже, но това е точно той, осъзнавам и започвам да ровя под пластовете дрехи, с които съм облечена. Накрая го намирам, точно преди да замлъкне.
— Хей, там ли си? Тъкмо щях да затворя.
Това е Фъргюс. Звучи припряно.
— Извинявай, намирам се на върха на една планина — вероятно няма добро покритие.
— Исках да говоря с теб, Тес.
— Така ли? — Чувствам се необяснимо защо доволна.
— Сара отново ми писа.
Задоволството ми е последвано от разочарование.
— И се нуждая от женски съвет.
— Да, разбира се, кажи! — отговарям, като се осъзнавам бързо.
Той кашля и започва да чете:
Скъпи Фъргюс,
Радвам се да чуя, че се интересуваш от доброволческа работа, но за жалост светилището се ръководи от будистки монаси и е само за будисти. Съжалявам. Всичко най-хубаво, Сара (Karma Dechen Palmo — лъчиста жена на върховното блаженство).
Мълчание, след което:
— Е, какво мислиш?
Мисля, че ми беше много трудно да измисля това ново извинение и ми трябваше цяла вечност да намеря това будистко име. Вчера почти час се рових в Гугъл в кафенето!
Но разбира се онова, което мисля и онова, което говоря, са две различни неща. Преглъщам с мъка. Трябва да бъда много внимателна. Не искам да влоша нещата повече, отколкото и без това вече са.
— Добре, поне направи опит — казвам предпазливо, долавяйки случайно погледа на Франсоа, инструкторът, който ме гледа укорително и сочи телефона ми. Което ми е смешно, като се има предвид, че неговият е като залепен за ухото му. Правя му сигнал „само за минута“ и чакам Фъргюс да отговори.
Струва ми се, че минава цяла вечност.
— Да, права си. — Той въздиша от другата страна на линията.
Бях задържала дъха си и едва смеех да дишам, така че сега го изпускам шумно. О, слава богу. Опасността е отминала. Цялото ми тяло се отпуска с облекчение.
Само за секунда.
— Но пък друга част от мен казва: „Слушай, Фъргюс, ако искаш нещо, трябва да имаш смелост да си го вземеш“.
Устата ми пресъхва.
— Какво? — едва грача.
— През целия си живот толкова се страхувах от провал, че не смеех да рискувам. Искам да кажа, добре, опитах се да бъда актьор, но рискувах ли? Наистина ли се борих за това?
Мислите ми започват да прескачат в неравномерен такт.
— Хм… Не знам, ти кажи! — но въпросът му беше риторичен, а и той вече бе готов с отговора.
— Не искам просто да се предам. Затова ще й отговоря и ще й кажа, че съм мислил много…
— Така ли? — прекъсвам го с ужас.
— Да — отвръща с увереност, която не съм чувала преди. — Мама О’Фланаган няма да е щастлива, нито местният католически свещеник, но четох много по въпроса и знаеш ли какво? Реших, че мога да стана будист.
Отварям уста да кажа нещо, не съм сигурна точно какво, но преди да успея, телефонът замлъква.
— Фъргюс? Фъргюс! — викам в слушалката, преди да осъзная, че няма сигнал. Набирам обратно номера му, когато осъзнавам, че екранът на телефона е черен. По дяволите. Батерията ми е празна!