Момчешки живот

— О, човече! — издиша Дейви Рей.

В светлината на двата срещуположни чифта фарове стояха двама мъже, облечени с обикновени дрехи, ако не броим главите им, които бяха покрити с бели маски. Единият беше среден на ръст, а другият — едър и дебел, с корем, който висеше над колана на джинсите. Средният на ръст пушеше или цигара, или пура, трудно беше да се каже какво точно. Той наведе настрани маскираната си глава и издиша дим през ъгълчето на устата си. След това вратите на кадилака се отвориха и за малко да си глътна сърцето, когато иззад волана се измъкна Топчаляка Блейлок. Несъмнено беше той, помнех лицето му от онзи път, когато погледна към мен над масата за покер с изражение, което подсказваше, че е хванал в капана дядо ми и няма намерение да го пуска. От страната на пътника слезе слаб мъж със зализана назад тъмна коса и набола четина по брадичката. Носеше тесни черни джинси и червена риза с каубойски пайети по раменете. В първия момент го помислих за Дони Блейлок, но Дони нямаше такава брадичка. Този мъж отвори задната дясна врата на кадилака и цялата кола се разтресе, когато пътникът от задната седалка полека започна да измъква отвътре.

Същинска планина на два крака.

Шкембето му беше забележително и изпъваше червената карирана риза и гащеризона, които носеше. Когато се изправи в целия си ръст, пътникът се оказа поне шест и половина фута висок. Беше плешив, с изключение на хало сива коса, обкръжаващо шишаркоподобния му череп, и имаше спретната сива брада, която се стесняваше в клин под брадичката му. Дишането му звучеше като ковашки мях, а лицето му представляваше червена маса от сбръчкана плът.

— Вий момчета да ни сте тръгнали на маскен бал? — изръмжа с глас като бетонобъркачка и се разсмя — хах-хах-хах като голям стар двигател, който се опитва да пробие през саждите в ауспуха.

Топчаляка се засмя, другият мъж също се разхили.

— Момчета, мязате на чували с лайна — отбеляза планиноподобното чудовище, докато пристъпваше напред.

Кълна се, ръцете му бяха с размера на пушени бутове, а краката му в техните износени ботуши имаха такъв вид, все едно може да стъпче цели малки фиданки.

Маскираният с крушообразния корем отбеляза:

— Тук сме инког… инко… абе, не искаме да ни разпознаят!

— Мамка му, Дик! — възкликна брадатото чудовище и пак се разкикоти. — Требе си сляп тъпанар да не ти разпознае тлъстата шкемба и задника!

Присмял се хърбел на щърбел, казах си наум.

— Аууу, не се предполага да ни разпознавате, г-н Блейлок! — обади се със сприхаво скимтене мъжът, когото нарекоха Дик.

Стреснах се още повече като осъзнах, че този човек е г-н Дик Моултри, а събеседникът му е Пищака Блейлок, страховитият предводител на клана Блейлок.