Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
— Пфууу! — възкликна Бен.
— Копнеел само за мозъци — споделих с публиката си от двама. — Бил седем фута висок и тежал триста паунда, и имал дълъг нож, с който можел да ти отреже темето като филийка. Е, полицията и армията го търсели през цялото време, но така и не успели да го намерят. Намерили един горски рейнджър с отрязано теме и изчезнал мозък. Намерили един мъртъв контрабандист с липсващ мозък, и така преценили, че Бруно се приближава все повече и повече до Зефир.
— И тогава повикали Джеймс Бонд и Батман! — възкликна Дейви Рей.
— Не — поклатих тъжно глава, — нямало кого да повикат. Тук били само полицаите и войниците, и всяка нощ Бруно скитал из гората, въоръжен с ножа си и с фенер в ръка, а лицето му било толкова грозно, че можел да смръзне човек като Медуза и след това жжжът! да му отреже темето и сръъъб! — ето го, вече глътнал мозъка.
— О, да бе! — ухили се Бен. — Обзалагам се, че старият Бруно още скита из тези гори и сега, и папка за вечеря човешки мозъци, нали?
— Не — казах, формулирайки заключението на историята си. — Полицията и войниците го намерили и го простреляли толкова пъти, че заприличал на швейцарско сирене. Но от време на време, ако се озовете в гората през наистина тъмна нощ, можете да зърнете фенера на Бруно да обикаля между дърветата… — произнесох последните си думи с вледеняващ шепот и нито Дейви Рей, нито Бен посмяха да се засмеят. — О, да, може да мернете как се мести светлината от фенера му, докато той търси чий мозък да похапне. Светлината се лее във вси страни и, ако се приближите достатъчно, може да видите как се отразява по острието на ножа му, но не се взирайте в лицето на Бруно… — вдигнах предупредително показалец. — Не, не гледайте в лицето, понеже ще ви подлуди и като нищо ще ви накара да ви се прииска да хапнете мозъци! — изкрещях последната дума и скочих, докато виках, а Бен изпищя от ужас, но Дейви Рей отново се изсмя.
— Хей, не беше смешно! — възрази Бен.
— Няма защо да се притесняваш от стария Бруно — каза му Дейви Рей. — Ти си нямаш никакъв мозък, така че…
Внезапно спря да говори и остана неподвижен, втренчен в мрака.
— Какво има? — попитах го.
— Аххх, той се опитва да ни стресне! — направи гримаса Бен. — Е, не става, да знаеш!
Лицето на Дейви Рей беше пребледняло. Кълна се, видях как скалпът му се движи, докато косата му настръхва. Взе да заеква задавено, вдигна ръка и посочи.
Обърнах се да погледна в посоката, която ни показваше. Чух Бен да изпъшква задавено. Собствената ми коса се изправи на пръсти, а сърцето ми врътна салто.
Към нас, между дърветата, напредваше светлинка.
— Бо… бо… Боже всемогъщи! — изхриптя Дейви Рей.
И тримата бяхме залепнали в плен на онзи вид ужас, от който ти се приисква да изкопаеш дупка, да скочиш в нея и да издърпаш дупката след себе си. Светлинката напредваше бавно, но определено се приближаваше. И с приближаването си се раздели на две, а ние се проснахме по куркащите си стомаси върху боровите иглички. След секунда вече можех да разпозная какво всъщност ни е уплашило — фарове на кола. Колата сякаш се канеше да мине право през скривалището ни, но след това се отклони и видяхме как просветват червените й стопове, когато шофьорът натисна спирачката. Продължи нататък, следвайки криволичеща пътека на няма и петдесет ярда от лагера ни, и след няколко минути изчезна между дърветата.
— Видяхте ли това, момчета? — прошепна Дейви Рей.
— Естествено, че го видяхме! — шепнешком отвърна Бен. — Нали сме точно до теб, тъй де!
— Чудя се кой ли караше колата и за кой дявол са се домъкнали чак тук? — Дейви Рей ме погледна. — Искаш ли да разбереш, Кори?
— Вероятно са контрабандисти на алкохол — отвърнах. Гласът ми трепереше. — Най-добре да ги оставим на мира.
Дейви Рей взе фенерчето си. Все още беше блед, но очите му горяха от възбуда.
— Смятам да открия какво се случва! Момчета, вие ако искате си стойте тук…
Той се изправи, включи фенерчето и започна предпазливо да следва колата. Спря, когато осъзна, че не вървим след него. Каза ни:
— Няма проблем, въобще не си мисля, че се страхувате или нещо подобно!