Огнената кралица

— Вие не сте се клели пред мен — каза Лирна. — Така че не мога да изисквам от вас преданост. А бих била глупачка и лъжкиня да твърдя, че това кралство щеше да е свободно днес без вашата помощ. Така че приберете се благополучно у дома с моите благодарности и бъдете сигурни, че сеордите и еорилите ще се радват на приятелството и закрилата на Обединеното кралство вовеки веков.

Те я изненадаха, като се поклониха — нещо, което не ги беше виждала да правят никога.

— Ако мрачните сърца се върнат — каза Хера Дракил, щом се изправи, — ще се бием отново за теб.

Тръгнаха си по пладне. Лирна гледаше от стените как огромното еорилско войнство препуска на север, следвано от сеордите в хлабавия им племенен строй, някои окичени с различни дрънкулки, събрани по време на престоя им тук.

— Тежка загуба, ваше величество — отбеляза стоящият до нея граф Марвен. — Биха ни свършили чудесна работа оттатък океана.

— Кралската гвардия вече е трикратно по-многобройна от тях — каза Лирна, като се помъчи увереността ѝ да не изглежда насилена. — А и не всички си тръгнаха. — Тя кимна към сеордите и еорилите, настанили се на лагер близо до портата, може би триста воини, които бяха решили да останат. Някои бяха завързали близост с хора от Кралството, срещнати по време на похода им, даже имаше няколко брака; тя виждаше как бързо наедряващата жена на лорд Орвен се движи сред заслоните от лосови кожи. Други бяха решили да се присъединят към похода ѝ в търсене на възмездие за множеството зверства, на които бяха станали свидетели по време на кампанията, а останалите — водени просто от любопитство, от желание да видят какво има оттатък великата вода. Най-важно място сред последните заемаше старейшината на еорилите, Мъдрост.

— Откривам, че в главата ми винаги има място за още знание, ваше величество — бе казала тя в отговор на въпроса на Лирна.

— Поне няма да ни се налага да търсим място за толкова много коне — продължи новият ѝ Военачалник. — И без това сме претоварени с ренфаелски рицари и собствената ни кавалерия. — Млъкна, без съмнение събираше смелост да даде неприятен съвет. — Ваше величество, флотата расте от ден на ден, но все пак бавно. Ето защо смятам, че може да се наложи да пратим армията на две вълни. Първата ще се състои от елита на Кралската гвардия и стрелците на лейди Рева. Те ще завладеят някое удобно за защита пристанище, докато флотата се върне за останалите.

Лирна гледаше как и последните сеорди се скриват зад едно далечно възвишение. Стори ѝ се, че една фигура се задържа за миг. Може би беше Хера Дракил, или просто някой воин, решил да хвърли прощален поглед към мястото, което едва ли щеше да види отново.