Милостта на Калр

Сирикс беше взела лекарствата, които ѝ предложиха, и благодарение на тях се чувстваше сравнително добре физически, но нещо друго я терзаеше дълбоко още откакто бяхме напуснали плантацията. А и отпреди това, ако питаха мен. Знаех, че не харесва Рогд, нещо повече — имаше сериозни основания да я ненавижда, но ми се струваше, че единствена тя сред присъстващите онзи ден наистина е разбрала как се е почувствала Рогд, когато майка ѝ бе обявила така спокойно и на всеослушание, че я лишава от наследство. Само тя бе разбрала импулса, накарал Рогд да разбие на парчета древния чаен сервиз, с който майка ѝ толкова се гордееше. Граждана Фосиф не беше променила решението си — нито за дъщеря си, нито за чаения сервиз. Калр Пет беше взела кутията от боклука, събрала бе фрагментите от чашките и термоса, оцелели непокътнати повече от три хиляди години. Досега.

— Въздаване на справедливост ли беше? — попита Сирикс. Каза го тихо, сякаш не говореше на мен, макар че никоя друга не би могла да я чуе.

— А какво е справедливост, граждана? — отвърнах на въпроса с въпрос. — На чия страна беше правдата в онази ситуация? — Сирикс не отговори, или защото беше ядосана, или защото не знаеше как. И двата въпроса бяха трудни. — Говорим за правдата като за нещо елементарно и простичко, сякаш е единствено въпрос на благоприличие, сякаш е просто следобеден чай и трябва да се реши коя ще вземе последното кексче. Нищо повече. Виновната да понесе вината си.

— А не е ли такова, простичко? — попита Сирикс след няколко секунди мълчание. — Има правилни действия и неправилни действия. Аз обаче мисля, че на мястото на магистратата вие щяхте да освободите граждана Куетер.

— Ако бях на мястото на магистратата, нямаше да съм това, което съм сега, а нещо съвсем различно. Но вие със сигурност не съчувствате на граждана Рогд повече, отколкото на граждана Куетер.

— Моля ви, флотска капитана — каза тя, след като три пъти си пое бавно дъх. Бях я ядосала. — Не ми говорете, сякаш съм глупава, моля ви. Вие прекарахте нощта в работническото общежитие. Очевидно познавате добре валскааианите и говорите делсиг. И въпреки това е удивително, че отидохте там и на следващата сутрин се върнахте с Куетер. Тихо и кротко. А после, преди още да сме напуснали къщата — преди магистратата да си е тръгнала. — полските работници връчиха на Фосиф списък с искания. Точно когато Фосиф не можеше да разчита на безспорната подкрепа на магистратата.

В първия миг не разбрах какво има предвид. После попитах:

— Мислите, че аз съм ги подучила?

— Не вярвам да е съвпадение, че необразовани и не- цивилизовани полски работници, които толкова години не са намерили сили да протестират, го направиха точно сега.

— Не е съвпадение. И макар наистина да са необразовани, едва ли можем да ги наречем нецивилизовани. Съвършено способни са да планират подобно нещо сами. Да се досетят за неприятностите на Фосиф не по-зле от всяка друга. Всъщност по-добре от повечето.

— А Куетер? Просто е дошла с вас, ей така, без това да е част от някаква сделка? Без да сте ѝ обещали, че ще се отърве с леко наказание? А в същото време животът на граждана Рогд е напълно разрушен.