Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
Стъмни се, а още бяха далеч от целта си. Парите, които беше откраднал от „Жива вода“, му тежаха. На моменти се ужасяваше, че Маи ще премисли и ще го предаде на белоризците срещу дял от парите, които намерят у него. Друг път я бъркаше с едно от собствените си женски деца и го обземаше страстно желание да я защити от всичко, което изскочи на пътя им.
„Полудявам — помисли си. — Как иначе може да сбъркам някакво глупаво тайландско момиче с мое дете.“
И въпреки това имаше доверие на тъничкото девойче, дете на рибари. Маи беше доказала надеждността си, когато той още ѝ беше началник във фабриката, и още не го беше предала сега, когато от началник се беше превърнал в плячка.
Стъмни се съвсем.
— Защо те е страх толкова? — попита Маи.
Хок Сенг вдигна рамене. Маи не разбираше — не можеше да разбере — сложния водовъртеж, в който се бяха озовали. За нея това беше игра. Страховита игра, вярно, но все пак игра.
— Когато кафявите хора се обърнаха срещу жълтите хора в Малая, беше точно като сега. Всичко се промени изведнъж. Религиозните фанатици дойдоха със зелени ленти на челата и с мачетета в ръце, а после… — Сви рамене. — Трябва да внимаваме.
Надникна към улицата от скривалището им и бързо се дръпна назад. Белоризец разлепваше поредния плакат с образа на Тигъра на Банкок, с черни ленти по края. Джайде Роянасукчай. Колко бързо беше изпаднал в немилост и колко бързо се беше въздигнал в светец. Хок Сенг поклати глава. Нагледен урок по политика.
Белоризецът продължи нататък. Хок Сенг огледа отново улицата. Хората започваха да излизат, насърчени от сравнително хладния вечерен въздух. Вървяха във влажния мрак, тръгнали да напазаруват, да вечерят, да открият любимата си количка за сом там. Униформите на белоризците грееха зеленикави под светлика на одобрен за употреба метан. Движеха се на групи, като чакали, излезли на лов за ранено животно. Пред къщите и магазините се бяха появили малки светилища на Джайде. Свещички и невени се трупаха пред снимките му в знак на солидарност и с надеждата да опази хората от гнева на белоризците.
По националното радио валяха обвинения. Генерал Прача говореше как трябвало да защитят кралството от злодеите — неназовани, — които се опитвали да го съборят. Гласът му пращеше над главите на хората, излизаше тенекиен от радиоапаратите с ръчна манивела. Продавачи и домакини. Просяци и деца. Зеленият светлик на метановите лампи играеше треперливо по лицата им, превръщаше всичко в карнавал. Но сред шепота на саронги и поли фа син, сред крещящите червено-златни облекла на мегодонтските водачи неизменно се белееха униформи и сурови очи се оглеждаха за повод да излеят яростта си.
— Хайде. — Хок Сенг побутна Маи напред. — Виж дали е безопасно.
След минутка Маи се върна, даде му знак и тръгнаха заедно през навалицата. Възли от тишина ги предупреждаваха за появата на поредния белоризец, страх смълчаваше смеха на влюбените и подгонваше децата. Хората свеждаха глави и чакаха белоризците да отминат.
Наближиха едно нощно пазарче. Хок Сенг местеше трескаво поглед по запалените свещи, цвърчащите спагети и мержелеещите се чешърки.
Някъде напред прозвуча вик и Маи хукна натам да разузнае. След миг се върна и го дръпна за ръката.
— Кун. Ела бързо. Гледат другаде.
Промушиха се покрай група белоризци и обекта на техния гняв.
Старица лежеше с разбито коляно до количка за бързо хранене, дъщеря ѝ се опитваше да я вдигне под погледите на насъбралата се тълпа.
Стъклените съдове със сосовете и добавките се бяха пръснали на парчета, стъкълца лъщяха в чилито, сред бобените стръкове, върху нарязания на кръгчета лимон, грееха като диаманти под зелената светлина на метана. Белоризците ръчкаха с палките си разпиляната храна.
— Хайде, лелче, сигурен съм, че имаш още пари. Мислиш си, че можеш да подкупиш белоризците, но ще трябва още бая да кихнеш, ако искаш да гориш необложено с акциз гориво.
— Защо правите това? — извика дъщерята. — Какво сме ви направили?
Белоризецът я изгледа студено.
— Мислите, че се шегуваме, а? — И отново стовари палката си върху коляното на старицата. Тя изпищя, а дъщеря ѝ се сви.
Белоризецът извика на хората си:
— Приберете метановата им бутилка при другите. Имаме да обиколим още три улици. — Обърна се към притихналите зяпачи. Хок Сенг изстина, когато погледът на офицера се плъзна по него.
„Не бягай. Не се паникьосвай. Стига да си държиш устата затворена, можеш да минеш за местен.“