Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Не й се бяха притекли на помощ преди десет години. Щеше й се да им даде да разберат, че не е забравила.
Ролф приключи с разпалените заповеди към екипажа си и се качи бързо на борда на „Морският дракон“, а Едион и Дориан се спуснаха да търсят коне, които да отведе всеки от тях до назначената му наблюдателница. Елин се обърна към Лизандра. Досега хамелеонката бе следяла спокойно събитията, а когато Елин я попита тихо: „Знаеш ли какво искам от теб?“, тя кимна с лъснали мъхестозелени очи.
Елин не си позволи да я прегърне. Да докосне ръката й дори. Не и докато Ролф ги дебнеше с поглед. Той и всички обитатели на града, сред които се криеха отдавна изчезналите мисенианци. Затова просто й пожела успешен лов.
От гърлото на Фенрис се изтръгна задавен звук, явно се беше досетил какво е поискала от хамелеонката. До него Гавриел продължаваше да следи с очи Едион, който дори не беше надникнал към баща си, преди да преметне щита и меча през гърба си, да яхне жалката кобила и да препусне към наблюдателницата.
Накрая Елин се обърна и към Роуан. Вятърът вече танцуваше из сребърната коса на принца й воин.
– Потегляме.
Така и сториха.
По улиците наставаше все по-голяма паника, докато тъмната сила на хоризонта възприемаше форма: гигантски кораби с черни платна, приближаващи залива, сякаш наистина ги носеше неземен вятър.
Елин и Лизандра закрачиха смело към грамадния „Морски дракон“, а Роуан и другите двама елфи поеха след тях.
Хората спираха по улиците и гледаха смаяно как петимата се изкачват по пасарела, нагласявайки оръжията по себе си. Ножове и мечове, брадвата на Роуан, проблясваща от хълбока му, лък и колчан с черноопашати стрели, които Фенрис навярно можеше да изстрелва със смъртоносна точност, и още стоманени остриета. Докато пристъпваха на леко полюшваната от вълните, излъскана до съвършенство палуба на „Морският дракон“, Елин си мислеше, че сигурно приличат на подвижен арсенал.
Хората на Ролф изчакаха Гавриел да се озове на борда и веднага вдигнаха пасарела. Останалите, насядали по двама на пейките от двете страни на палубата, вдигнаха греблата. Роуан кимна на Гавриел и Фенрис и двамата безмълвно се присъединиха към екипажа, подчинявайки се на ранг, по-стар от някои кралства.
Ролф излезе от една врата, несъмнено водеща към личната му каюта, следван от двама мъже, натоварени с огромни железни вериги.
Елин пое към тях.
– Закрепете ги за главната мачта и се уверете, че стигат до ето... тук.
Тя посочи мястото си в сърцето на кораба. Достатъчно свободно пространство за екипажа, достатъчно и за тях двамата с Роуан да се развихрят.
Ролф заповяда на хората си да загребат, хвърляйки поглед към Фенрис и Гавриел, които бяха хванали по едно гребло, като всеки тласна своето напред с оголени от напън зъби.
Корабът потегли бавно – другите около него също.
Налагаше се бързо да излязат от залива, първи да преминат границата на Коработрошача.
Хората на Ролф увиха веригите около мачтата, оставяйки такава част от дължината им свободна, че да стигнат до Елин.
Желязото щеше да й послужи като котва, да й напомня коя е – какво е. Щеше да я задържи на този свят, когато необятните им магии с Роуан заплашеха да ги пометат с могъществото си.
„Морският дракон“ се откъсна от пристанището, а ритмичните викове и пръхтежи на гребящите мъже заглушиха глъчката на града зад тях.
Елин стрелна очи към всяка от наблюдателниците – Дориан тъкмо пристигаше при своята, а Едион развяваше златисти коси по виещото се около другата стълбище, препускайки към гигантския харпун на върха й. Със свито сърце позволи на мислите си да напуснат за миг настоящето и да й покажат как Сам тича нагоре по същите тези стълби, но не за да защити града, а за да го разруши.
Тя се отърси от ледената хватка на спомените и впери взор в Лизандра, която стоеше до парапета и също гледаше братовчед й.
– Сега.
Чувайки думата, дори Ролф спря да раздава заповеди.
С елегантни движения Лизандра седна върху широкия дървен парапет, прехвърли крака през него... и скочи във водата.
Хората на Ролф се спуснаха натам. Онези в лодките край тях също, видели жената да се гмурка в яркосинята вода.
Но не жена се показа на повърхността й.
Дълбоко под тях Елин я наблюдаваше как блести, изменя се и расте. Екипажът заруга смаяно.
Лизандра продължаваше да расте и расте под водата, досами пясъчното дъно на пристанището.
Мъжете загребаха още по-бързо.
Скоростта на кораба обаче не можеше да се мери с тази на съществото, което изплува над вълните.
Широка нефритенозелена муцуна, осеяна със страховити бели зъби, изпухтя могъщо над водната повърхност, сетне отново се гмурна, разкривайки масивна глава и коварни очи.