Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Наследството на тамплиерите
Наследството на тамплиерите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Наследството на тамплиерите

Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:

Орденът на рицарите тамплиери притежава несметни богатства и огромно влияние в средновековна Европа. Но през XIV век всички негови членове са избити, а легендарните съкровища и забраненото знание — източник на тяхната сила и могъщество — изчезват от лицето на земята.
1 ... 109 110 111 112 113 114 115 116 117 ... 181
Перейти на страницу:

Малоун стоеше, прилепен до Марк в изповедалнята. Бяха изчакали в тайната стаичка няколко минути, наблюдавайки сакристията през една стратегически разположена дупка в шкафа. Марк беше видял как един от братята влиза в стаята, вижда, че е празна и излиза. Изчакаха няколко секунди и се измъкнаха, а през вратата зърнаха, че братът напуска църквата. След като не видяха никой друг от ордена в църквата, двамата бързо се шмугнаха в изповедалнята тъкмо когато Дьо Рокфор и братът се връщаха.

Марк правилно беше допуснал, че Дьо Рокфор знае за тайната стаичка и че не би споделил това с никого, освен ако не е абсолютно наложително. Когато видяха, че Дьо Рокфор остава пред църквата и изпраща един от братята да проучи положението, решиха да останат вътре само колкото да спечелят няколко минути и да се преместят другаде. Бяха сигурни, че щом той съобщи на Дьо Рокфор, че те не са в църквата, той незабавно щеше да се досети къде са. В крайна сметка имаше само един вход.

— Познай врага си, за да опознаеш себе си — прошепна Марк, докато Дьо Рокфор и братът влизаха в сакристията.

Малоун се усмихна.

— Сун Дзъ е бил мъдър човек.

Вратата към стаята беше затворена.

— Даваме им няколко секунди и изчезваме — каза Марк.

— Отвън може да има още от техните хора.

— Със сигурност. Ще рискуваме. Имам девет патрона.

— Нека не започваме престрелка, ако не е абсолютно наложително.

Вратата продължаваше да стои затворена.

— Да тръгваме — каза Малоун.

Излязоха от изповедалнята, завиха надясно и се отправиха към вратата.

Стефани бавно се изправи, пристъпи до Джефри и спокойно взе пистолета му. След това се извъртя, спусна ударника, устреми се напред и опря дулото в черепа на Кларидън.

— Ти, жалък нещастник. Ти си с тях.

Очите на Кларидън се разшириха.

— Не, госпожо. Не съм, кълна се.

— Разкопчай ризата му — нареди тя на Джефри.

Той разтвори ризата му, късайки копчетата, и разкри залепения към мършавите му гърди микрофон.

— Елате. Бързо. Имам нужда от помощ — извика Кларидън.

Джефри заби юмрук в челюстта му, запращайки го на земята. Стефани се обърна с пистолет в ръка и видя през прозореца как един късо подстриган мъж тича към входната врата.

Последва ритник и вратата се отвори.

Но Джефри беше готов.

Беше се притаил вляво от входа и при влизането на мъжа успя да го завърти обратно. Стефани зърна пистолет в ръката на нападателя, но Джефри ловко задържа дулото му насочено надолу, извъртя се на пета и изрита мъжа към стената. Без да му оставя време да се окопити, той го ритна в корема и мъжът изскимтя и се преви, останал без въздух. Джефри го свали на пода с един удар в гръбнака.

— На това ли ви учат в абатството? — попита Стефани впечатлена.

— И на други неща.

— Да изчезваме.

— Един момент.

Джефри се втурна в спалнята и се върна с раницата на Марк в ръка.

— Кларидън беше прав. Книгите са у нас и не можем да тръгнем без тях.

Тя забеляза микрофон, прикрепен към ухото на мъжа, когото Джефри бе обезоръжил.

— Подслушвал е Кларидън и със сигурност има връзка с останалите.

— Дьо Рокфор е тук — убедено каза Джефри.

Тя грабна телефона си от кухненския плот.

— Трябва да открием Марк и Котън.

Джефри пристъпи към отворената врата и внимателно се огледа.

— Очаквах да са пристигнали още братя.

Тя застана зад него.

— Възможно е да са заети в църквата. Ще тръгнем натам покрай външната стена, през паркинга, без да минаваме по главната улица. — Тя му подаде пистолета. — Пази ми гърба.

— С удоволствие, госпожо — усмихна се той.

Дьо Рокфор се втренчи в празната стая. Къде бяха изчезнали? В цялата църква нямаше къде да се скрият.

Той тресна вратата на шкафа.

Братът със сигурност бе забелязал объркването му при откритието, че тайникът е празен. Постара се да заличи всякакви съмнения от погледа си.

— Къде са, магистре? — попита братът.

Докато премисляше отговора, той отиде до прозореца и погледна през едно прозрачно късче стъкло. Градината на Голгота все още бе пълна с посетители. Той видя как Марк Нел и Котън Малоун се втурват в нея и се насочват към гробището.

1 ... 109 110 111 112 113 114 115 116 117 ... 181
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)