Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— Предполагам. Дявол в женско тяло.
— Възможно е именно тя да ни е спасила.
— Как така? Тя се пречка, както направи навремето с Ларс.
— В момента си жив именно заради нейната намеса.
— Не, госпожо. Жив съм, защото искат информация.
— Учудвам се, че изобщо си тук — обади се Джефри от мястото си до прозореца. — Не е лесно да избягаш от Дьо Рокфор.
— Ти самият си успял.
— Откъде знаеш?
— Те си говореха за теб и Марк. Очевидно е имало някаква престрелка, ранени братя. Разярени са.
— Споменаха ли, че ще се опитат да ни убият?
Настъпи неловка тишина.
— Ройс — каза Стефани, — какво друго биха могли да търсят?
— Знам само, че от архива им липсват две книги. Споменаха нещо такова.
— Току-що казахте, че нямате представа защо търсят сина на мисис Нел. — В гласа на Джефри напираше съмнение.
— Така е. Знам обаче, че търсят тези две книги.
Стефани погледна Джефри и по изражението му разбра, че не вярва. Ако двамата с Марк наистина бяха взели книгите, той с нищо не го показа.
— Вчера ти ми показа дневника на Ларс и книгата… — каза Кларидън.
— Която вече е у Дьо Рокфор.
— Не е. Касиопея Вит откраднала и двете снощи.
Още една нова информация. Кларидън знаеше прекалено много за човек, който уж е бил държан в плен.
— Следователно Дьо Рокфор иска да я открие — заяви тя. — Както и ние.
— Изглежда, госпожо, една от книгите, които Марк е взел от архива им, съдържа някаква криптограма. Дьо Рокфор си иска книгата обратно.
— Това също ли го дочу случайно?
Кларидън кимна.
— Да. Мислеха, че съм заспал, но аз слушах внимателно. Един от маршалите по времето на Сониер открил криптограмата и я записал в дневника си.
— Не сме вземали никакви книги — обади се Джефри.
— Какво искате да кажете? — изненадано запита французинът.
— Напуснахме абатството много бързо и не взехме нищо със себе си.
Кларидън скочи.
— Лъжете!
— Смели думи. Можете ли да докажете обвинението?
— Вие сте един от ордена. Рицар на Христа. Тамплиер. Клетвата, която сте положили, не ви позволява да лъжете.
— А какво позволява на вас да лъжете? — попита Джефри.
— Аз не лъжа. Преживях ужасно изпитание. Крих се в лудница цели пет години, за да не бъда заловен от тамплиерите. Знаете ли какво искаха да ми сторят? Да намажат ходилата ми с мас и да ги държат над нагорещени въглени. Да ме изпекат жив.
— Нямаме никакви книги. Дьо Рокфор преследва призрак.
— Не е точно така. Двама мъже са били застреляни по време на бягството ви и двамата са потвърдили, че Марк е носел раница.
Тя наостри уши.
— А вие откъде бихте могли да знаете това? — попита Джефри.
Дьо Рокфор влезе в църквата, следван от брата, който току-що бе излязъл оттам. Тръгна по централната пътека и влезе в сакристията. Трябваше да признае, че Марк Нел беше умен. Малцина знаеха за тайната стаичка. Тя не влизаше в туристическите обиколки и само пуристите от Рен биха могли да имат някаква представа за съществуването й. Учудваше се, че допълненията на Сониер към църковната архитектура не се използваха. Тайните стаички придаваха допълнителна пикантност към всяка мистерия, но и в църквата, и в града, и в самата история имаше много необясними неща.
— Когато влезе тук преди малко, вратата отворена ли беше?
Братът поклати глава и прошепна:
— Беше затворена, магистре.
Той внимателно затвори вратата.
— Не пускай никого.
Приближи се до шкафа и извади пистолета си. Всъщност никога не беше виждал тайната стаичка, но бе сигурен в съществуването й, тъй като беше чел достатъчно описания на предишни маршали, проучвали Рен. Доколкото си спомняше, механизмът за отваряне се намираше в горния десен ъгъл на шкафа.
Протегна се и напипа метален лост.
Знаеше, че щом го дръпне, мъжете от другата страна ще го чуят. Предполагаше, че са въоръжени. Малоун със сигурност щеше да запази самообладание, а Марк Нел беше доказал, че не е за подценяване.
— Приготви се — каза той.
Братът извади автоматично оръжие с къса цев и се прицели в шкафа. Той натисна лоста и бързо се отдръпна с насочен пистолет, готов да действа.
Шкафът се открехна с няколко сантиметра. Той остана в далечния десен край и отвори широко вратата с крак. Тайната стаичка беше празна.