Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Той също бе вярвал, че защитава Гилдията. Тя изпита неочаквано съчувствие към него. Наистина ли между нея и някогашния й враг нямаше разлика?
„Не – помисли си тя. – Аз се опитвам да спася цяла Киралия. Той се опитваше да попречи на нисшите съсловия на Киралия да изучават магията”.
С крайчеца на окото си тя забеляза, че той я гледа.
„Не му обръщай внимание – помисли си тя. – Той не си заслужава”.
Но защо? Той не беше по-различен от нея. Тя събра смелост, надигна глава и отвърна на погледа му. Устните му се изкривиха презрително и очите му проблеснаха от задоволство.
— Мислиш, че си толкова над мен – изпрати му тя мисловно послание, – но помисли върху това. Аз съм по-силна от теб. Дори без забранената магия, която научих, пак мога да те бия по всяко време на Арената, воине.
Той присви очи и изпълнен с омраза, стисна зъби. Тя спокойно издържа погледа му.
— Убих един магьосник, който, също като теб, дебнеше беззащитните. Бих могла да убия отново, ако това е единственият начин да защитя Киралия. Ти не ме плашиш, магьоснико. Ти си нищо, жалък глупак, един...
Фергън се обърна внезапно към капитана, сякаш мъжът беше казал нещо важно. Тя изчака отново да отвърне на погледа й, но той не го направи. След като формалностите приключиха, капитанът отстъпи встрани и наду една свирка.
Конвоят навлезе в Крепостта.
Докато се придвижваха напред, широкият коридор зад тях се изпълни с отекващия тропот на копита. Конниците продължиха още няколко крачки, след което забавиха ход, приближавайки се към висока каменна стена, която блокираше наполовина прохода. След като преминаха един по един край нея, на неколкостотин крачки по нататък те се спряха пред затворена двойна метална врата. Тя бавно се отвори. Конвоят продължи напред, преминавайки по дървената част от пода, която отекна кухо под копитата на конете, след което се изнизаха поединично покрай втора каменна стена.
Студен въздух погали лицето на Сония. Тя вдигна глава и видя отворена двукрила метална врата, през която се стигаше до друга клисура.
От другата страна на Крепостта вече беше паднала нощ.
Поредица от лампи осветяваше стръмните стени. От другата им страна пътят продължаваше в мрака.
Когато конвоят се приближи до отвора, Сония установи, че сърцето й бие бързо. Щом бяха преминали през Крепостта, значи конят й вече стъпваше по сачаканска земя.
Тя погледна надолу.
„По-правилно е да се каже скала” – поправи се тя. После се обърна върху седлото и погледна назад към Крепостта. Светлините зад някои от прозорците очертаваха силуетите на наблюдаващите ги обитатели.
Тропотът на копита заглъхна. Конят й спря.
— Слезте от конете.
Когато Акарин скочи от седлото, Сония осъзна, че заповедта на Болкан се отнася само за тях двамата. Тя се плъзна на земята и потрепна от болката в скованите си крака. Лорд Оусън се наведе, хвана поводите на конете и ги отведе настрани.
Сега в кръга от воини стояха само тя и Акарин. Над главата на Болкан висеше светлинно кълбо, което озаряваше района.
— Запомнете лицата на тези двама магьосници – извика Болкан.
Това са Акарин, бивш Върховен повелител на Гилдията на магьосниците, и Сония, бивша ученичка на Върховния повелител. Те са изключени от Гилдията и прокудени от Обединените земи за практикуване на черна магия.
Студени тръпки полазиха Сония. Но поне сега знаеше, че чува тези ритуални думи за последен път. Тя вдигна глава и погледна към тъмния път отвъд светлината на лампата.
— Почакайте!
Сърцето й подскочи. Оусън пристъпи напред.
— Да, лорд Оусън?
— Бих искал да поговоря още веднъж със Сония насаме.
Болкан бавно кимна.
— Много добре.
Оусън слезе от коня си и Сония въздъхна. Той се приближи до нея с напрегнато изражение на лицето.
— Сония, това е последния ти шанс. – Той говореше тихо, може би за да не го чуе конвоят. – Върни се с мен.
Тя поклати глава.
— Не.
Той се обърна и погледна Акарин.
— Ще й позволиш ли да отхвърли тази възможност?
Акарин повдигна вежди.
— Не, но като че ли тя е твърдо решена да се откаже от нея. Съмнява ме, че ще успея да я разубедя.
Оусън се намръщи и отново се обърна към Сония. Отвори уста, за да каже нещо, но размисли и само поклати глава. Отново погледна Акарин.
— Грижи се добре за нея – промърмори той.
Акарин го погледна безизразно. Оусън се навъси и рязко се обърна. Отиде бързо до коня си и се метна на седлото.