Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
— Да тръгваме! — подвикна бодро кралят. — Каретите ни са готови. Потегляме за вашата родна Тоскана и за сватбата във Флоренция! Сигурно сърцата ви пеят при тази мисъл, а?
Брат Гуидо не отговори нищо, но нелюбезността му не бе забелязана, защото веднага след това кралят и свитата му се втурнаха през площада по посока на каретите, които чакаха по-надолу, подредени в бляскава линия. Нещо ми подсказа, че настроението на монаха се дължи и на нещо друго, а не само на религиозно преклонение. Затова го задържах, за да разширя разстоянието между нас и групата на краля, и после прошепнах:
— Какво има?
Никакъв отговор.
Опитах пак, този път с лека насмешка:
— Господи! Знам, че очакваше с огромно нетърпение първата си среща с папата, но нямах представа, че чак ще онемееш след това!
Бавно, много бавно той обърна измъченото си лице към мен и прошепна:
— Оказа се, че нетърпението не е било оправдано. Защото съм го срещал веднъж.
Майко Божия! Този човек да не би да откачи?!
— Какво искаш да кажеш? — погледнах го подозрително.
Той хвана с две ръце лицето ми — пръстите му бяха леденостудени.
— О, Лучана! — възкликна болезнено. — Това е краят на вярата ми, това е краят на моя свят! В мига, в който той заговори, аз го познах! Не бе необходимо дори да виждам пръстена на палеца му!
Гълъбите изпърхаха и в краката ми, и в ума ми.
— Кого си познал? — възкликнах изумено.
— Негово светейшество! Той беше там… снощи! — изрече с гробовен глас и очите му се впиха в моите. — Папа Сикст IV е един от Седмината!
Пета част
Флоренция II, юли, 1482 г.
Първа глава
Отпразнувах завръщането си във Флоренция като се приведох над парапета на Понте Векио и повърнах в Арно.
Ужасът се бе заклещил в дълбините на стомаха ми като грозен дребен трол още в мига, в който започнахме спускането в долината, но когато вече прекосихме реката, отвеждаща към моя дом, си дадох сметка, че няма да издържа, и помолих краля да спре каретата, за да пусна през уста страха си на свобода. А когато после, изтощена и празна, се облегнах на парапета, забелязах три неща:
Прима коза: Тук всичко си бе все така красиво, ала сега то по-скоро ме плашеше. Старият мост бе залят от кехлибарените лъчи на залязващото слънце, но под сводовете му виждах единствено стаени убийци. Медната чаша, куполът на катедралата Дуомо, се издигаше все така над целия град, но сега аз я виждах като бокал с отрова, обърнат, за да покрие всеки камък наоколо със зло. Обиколихме толкова много земи в търсене на граала и накрая се върнахме у дома, за да установим, че този свещен съд е позорно опетнен. Невинните лястовици и чайки, които кръжаха над купола, вече бяха кани и чавки, оглеждащи се за мърша.
Секонда коза: Река Арно си миришеше все по същия начин, ала сега забелязах, че насред сапфирените й води се носят издути трупове на престъпници, свалени директно от гилотината и захвърлени право в реката малко по-нагоре по течението й, при Рубаконте, където бесеха и обезглавяваха виновните. Един от мъртъвците се обърна и ме погледна с невиждащите си бели очи. Запитах се дали съвсем скоро и аз няма да се озова там. С примряло сърце аз обърнах гръб на реката и забелязах…
Терца коза: Брат Гуидо, който бе слязъл след мен от кралската каляска, и сякаш в знак на съпричастност към мен се бе привел над следващата дъга и също повръщаше.
Добре сме си дошли у дома.
Напълно изцедени и с кухи очи ние се спогледахме, а след това се върнахме в каляската. Брат Гуидо ми подаде ръка, за да вляза, след което се наложи да изтърпим любезните, загрижени приказки на нашите знатни домакини, да изслушаме цял списък с лекарства за малария и учтиво да отклоним предложението да изгорят по едно птиче перо под носовете ни. За брат Гуидо вече знаеха, че е болен, защото, откакто напуснахме Рим, не бе отворил уста нито за ядене, нито за говорене. Кралят и кралицата с прискърбие научиха, че и аз съм се заразила с това неразположение, и изразиха надежда, че за сватбата утре вероятно ще бъда по-добре. При което аз едва не се изповръщах в краката им.