Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя

Скоро им се отдаде друга възможност за размисъл. В края на града откриха чиста и поддържана улица, също както в някой франкски или отвъдморски град. И миризмата беше друга — смес от аромати на кафе, храна и подправки. Хората тук говореха на франкски и на други чужди езици. Намираха се на улицата на стъкларите, казанджиите и каменоделците. Забелязали добре натъпканата кесия, висяща на колана на Арн, от всички страни дотичаха преводачи, предлагайки услугите си, но всички скоро се убедиха, че способностите им не са нужни.

Арн и хората му влязоха в различни дюкяни, седнаха и пиха студена вода от красиви стъклени гарафи, отказвайки халбите с бира, които настойчиво им предлагаха. Това място представляваше един миниатюрен Дамаск и те можеха да разговарят на неразбираем в другите части на града език за неща, каквито там не познаваха.

Така те научиха, че от Дания и от Любек може да се докара пясък, съдържащ частици мед или меден сулфид, от който може да се получи стъкло с жълт или син цвят. Необходимите за зелено и розово елементи могат да се намерят в страната, стига да се знае точното място. Арн поръча на двете момчета да докарат волската кола, която бяха оставили пред катедралата на грижите на няколко пазача и бързо пристъпи към покупките. Човек би казал, че се готви да изкупи всичко, което дюкяните имаха на склад. Тук имаше в големи количества олово, тъй като стъкларските работилници изработваха най-вече витражи. Сделките вървяха с пълна пара. Арн похарчи доста сребърни монети без да се пазари, което предизвика учудването както на съпругата му, така и на братята Вахтиян. Стъкларските работилници, в по-голямата си част франкски, също останаха приятно изненадани от оборота, който направиха. В такива случаи обикновено прибягваха до помощта на преводачи, но този път можеха да разговарят на майчиния си език с един северняк, владеещ го така добре като тях. Освен това бяха свикнали да продават крайния продукт, а не сечивата и суровините, необходими за производството. Арн обаче закупи като мостри и някои предмети.

Същото се повтори и при казанджиите. При вида на кованите калайдисани съдове, изложени пред дюкяните, братята Вахтиян и Арн заключиха, че на дамаските работници във Форшвик няма да им е трудно да изработят още по-хубави. Арн все пак купи няколко от вежливост. За сметка на това се сдоби с големи количества медни слитъци и калай на калъпи.

След като обиколиха всички занаятчии от едната страна на улицата, те преминаха отсреща с тежко натоварената кола, за да посетят каменоделците или техните слуги и чираци, останали в дюкяните. Господарите им бяха по строителните площадки, нуждаещи се от присъствието им. По този повод Яков и Марк с учудване научиха, че строителството на църкви в тази малка страна процъфтяваше както никъде другаде по света. Тук в етап на строеж бяха повече от сто едновременно. Несекващите поръчки бяха толкова много, че занаятчиите можеха спокойно да предлагат двойно по-високи цени от тези, които биха искали в Англия, Саксония и навсякъде другаде във франкските страни. Един от тях работеше на още по-висока от останалите тарифа и пред дюкяна му бяха изложени статуи, поръчани му за катедралата на Скара. Приближиха се, за да разпознаят коя на кого е, което не се оказа трудно за онзи, който познава добре Светото писание. Арн и най-вече съпругата му високо оцениха изкуството на този майстор. Влязоха без стеснение в дюкяна му. Първоначално намръщен и безучастен, той заяви, че няма време нито възможност да води разговор, но когато разбра, че може да разговаря на своя език с този купувач, веднага промени отношението си и ентусиазирано, но малко объркано, им обясни как работи и какви изделия обича да прави. Арн от своя страна сподели, че има намерение да поднови изцяло фамилната църква и да направи ново осветяване. Тя няма да е посветена на светата Дева както почти всички църкви в Западна Готаланд, а на Гроба Господен.