Лицето на смъртта

Гибс го поглежда настрани.

— Разбира се. Направих някои запитвания. Отговорите, които получих, бяха свързани с осиротяло дете след случай на убийство-самоубийство. Ако родителите на Сара Лангстром бяха убити от неизвестен извършител, щях да откажа да работя за този клиент. Но след като майката беше отговорна, нямах причина да го направя.

— Работим по теорията, че не е било убийство-самоубийство — обяснявам аз и наблюдавам внимателно каква ще е реакцията му. — Възможно е местопрестъплението да е било аранжирано, за да изглежда като такова.

Гибс затваря очи за момент и разтрива челото си. Изглежда обезпокоен.

— Това е ужасно, ако се окаже истина. — Въздиша и отваря очи. — За съжаление, аз продължавам да съм обвързан от отношенията адвокат-клиент.

— Какво друго можете да ни кажете, без да нарушавате правилата? — пита Алън.

— Тръстът е фонд, който има за цел да запази къщата и да осигури средства на Сара Лангстром. Наредено е да получи контрола над него, когато навърши осемнадесет години.

— Колко? — питам аз.

— Не мога да ви кажа точна сума, но определено ще си живее добре години наред.

— Докладвате ли на клиента си?

— В интерес на истината, не. Предполагам, че той осъществява някакъв надзор над мен — един вид ме държи под око, за да се увери, че не бъркам в буркана с меда. Но не съм имал контакт с него, откакто създадохме тръста.

— Това не е ли необичайно? — пита Алън.

Гибс кима.

— Много.

— Забелязах, че външната част на къщата е много добре поддържана. Защо не се прави същото и за вътрешността? Вътре е истинска ферма за прах — казвам аз.

— Това е едно от условията на тръста. Никой не може да влиза в къщата без разрешението на Сара.

— Странно.

Гибс свива рамене.

— И преди съм работил с непознати. — Млъква за момент. Лицето му се изкривява от болка. — Агент Барет, искам да знаете, че никога не бих участвал съзнателно в начинание, което може да навреди на дете. Никога. Изгубих сестра си, когато бях малък. Беше по-малка от мен. Мъничка сестричка, която аз като по-голям трябваше да защитавам. Разбирате ли ме? — Гибс изглежда съсипан. — Децата са свещени.

В очите му проблясва вина. Тя е от този тип, която изпитва човек, когато се чувства отговорен за нещо, за което не е могъл да направи нищо. От тази вина, за която съдбата е виновна, но ти си станал изкупителна жертва.

— Разбирам, господин Гибс.