Лицето на смъртта
- Автор: Макфейден Коди
- Серия: Смоуки Барет #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Сиела Норма АД
- ISBN: 978-954-28-2507-4
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето на смъртта». Краткое содержание книги:
37
ТЕРИ ГИБС, АДВОКАТЪТ, ЖИВЕЕ В МОРПАРК. Познавам града по случайност. Дъщерята и внукът на Кали живеят там.
Тайната за дъщерята на Кали я преследваше с години. Един убиец я беше научил и се беше опитал да я използва за целите си. Какъв беше резултатът? Двете с Кали пристигнахме със скоростта на светлината пред прага на вратата й с оръжия в ръце. Очаквахме най-лошото.
Мерилин беше добре, убиецът вече е мъртъв, а сега Кали има стабилна връзка с нея вместо самосъжаление. Всичко това задоволява едновременно чувството ми за справедливост и ирония, колкото и грозно да звучи. Смъртта на убиеца заслужава задоволството ми, а не чувство за вина.
Морпарк е преуспяващ град в окръг Вентура, западно от Лос Анджелис. В много отношения си е Калифорния от едно време. Ако човек шофира по магистрала 118, за да стигне до него, ще мине през километри ненаселени хълмове и малки планини. От време на време дори ще види крави.
Едно време Морпарк е бил тучно градче. Сега е разрастващ се, еснафски град, средата на горната средна класа, с едни от най-бързо скачащите цени на имотите в Южна Калифорния.
— След двадесет години ще е една огромна дупка — казва Алън, който гледа града през прозореца. Думите му са ехо на циничните ми мисли.
— Може би няма да стане така — отвръщам аз. — Следващият град, Сими Вали, все още е много красив.
Алън свива рамене. Не вярва нито на една моя дума. Напускаме магистрала 118 и се включваме по Лос Анджелис авеню.
— Тук вдясно — казва той. — В бизнес парка.
Напускаме улицата и се озоваваме сред редица четири-пететажни сгради, които са нови и лъскави, като останалата част от Морпарк.
— Отбий ей там — посочва Алън.
Докато паркирам, мобилният ми иззвънява.
— Смоуки Барет ли е на телефона? — пита жизнерадостен женски глас.
— Да. Кой се обажда?
— Кърби. Кърби Мичъл.
— Съжалявам… познаваме ли се?
— Вероятно Томи не ти е казал името ми. Глупчо. Питала си го за препоръка? За личен бодигард? Това съм аз.
Осъзнавам, че веселият глас принадлежи на „лоялната и смъртоносна“ охранителка, която някога е била наемен убиец.
— О, вярно. Съжалявам. Томи не ми каза името ти.
Кърби се засмива. Това е смях, който отговаря на гласа й — ведър, мелодичен. Гласът на човек, който не се замисля много над световните проблеми, който се радва, че се е събудил тази сутрин, който не се нуждае от кафе, за да се събуди, който вероятно пробягва седем-осем километра рано сутрин и се усмихва през целия път.
Не искам да я харесвам, но това е проблемът на веселите хора, чувстваш се задължен да им дадеш шанс. Също така съм заинтригувана. Идеята за добродушна убийца бърка в перверзната страна на природата ми.
— Е — казва тя, истински ураган от добро настроение, — нищо лошо не е станало. Томи е чудесен, но все пак е мъж, а мъжете забравят доста неща. Той е по-добър от повечето, истинска фурия, така че нека му простим, става ли?
— Разбира се — отвръщам развеселена.
— Та… кога и къде желаеш да се срещнем?
Поглеждам часовника си замислена.
— Можеш ли да дойдеш на рецепцията на ФБР в пет и половина?
— Рецепцията на ФБР, а? Готско. Предполагам, че няма да е лошо да си оставя всички пистолети в колата. — Следва мелодичен смях, който е някак си весел. — Значи ще се видим в пет и половина. Чао!
— Чао — промърморвам аз. Кърби затваря.
— Кой се обади? — пита Алън.
Опулвам се насреща му за момент. Свивам рамене.
— Кандидатката за бодигард на Сара. Мисля, че ще се окаже голяма сладурана.
Готско.
Тери Гибс ни кани в офиса си с усмивка на лице. Помещението е малко, в предната му част е разположено бюро, а до далечната стена картотеки. Всичко изглежда старо, но здраво.
Преценявам адвоката, който ни кани да седнем на двата подплатени стола срещу бюрото му.
Гибс е интересна смес. Сякаш сам не може да реши какъв иска да бъде. Той е висок мъж. Също така е с гола глава, но има мустак и брада. Раменете му са широки, а движенията му пъргави, като човек, който тренира редовно, но мирише на цигари. Носи очила с дебели стъкла, които подчертават наситени и почти красиви сини очи. Облякъл е костюм без вратовръзка. Костюмът изглежда скъп, шит по поръчка, пълна противоположност на офис обзавеждането.
— От погледа ви мога да разбера какво си мислите, агент Барет — казва Гибс и се усмихва. Гласът му е приятен, спокоен и плавен, нито прекалено дълбок, нито прекалено висок. Перфектният глас за адвокат. — Опитвате се да си обясните костюма за хиляда долара и калпавия офис.