Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

София се засмя.

— Но не аз го убих, Еди! Ти го направи!

Чейс рязко се изправи и Комоса насочи пистолета си към него.

— Каква?

— Еми да. В изблик на ревност. Всъщност това е доста романтично, погледнато от една страна. Толкова си се вбесил, когато си разбрал, че съм се омъжила за Ричард, че си го преследвал през две държави, за да го убиеш и да ме върнеш при себе си. Поне така ще кажат свидетелите на смъртта му, само първо трябва да ги избера. Разбира се, това ще бъде голямо разочарование за АСН, особено след като си убит и ботсванския министър. Което – добави тя, – си беше изцяло Ричардово дело. Аз нямах пръст в него… и все пак всичко се нареди както трябва. След като изгубиха и платформата над Атлантида, не бих се изненадала ако ООН реши да съкрати разходите си и да разпусне агенцията.

— Което означава, че ще можеш спокойно да търсиш гробницата на Херкулес, без никой да ти пречи, нали?

София вдигна снизходително вежди.

— Много добре. Еди. Честно, не бях сигурна, че изобщо ще се сетиш.

— Разполагах с цял ден за размишления..

— Да, съжалявам за това. Собственикът на това шато, всъщност вече съсобственик, – тя му се усмихна лукаво, – не можа да дойде веднага, а ние трябваше да се погрижим за някои неща. Но сега разполагаш с цялото ни внимание. – Тя отстъпи назад към вратата, а Комоса махна с пистолета си към Чейс да го последва. Той за пръв път видя, че грамадният мъж не носи нищо под жилетката, а гърдите му са обсипани с пиърсинг, който стигаше до колана на кожените му панталони, и от зърната на гърдите му виси по една огромна сребърна халка. – Ела с мен.

— София, дали тези неща стигат чак до долу? – попита Чейс, като посочи блестящите бижута.

— Защо питаш мен?

— Просто имам усещането, че знаеш от личен опит.

София само се ухили неприлично и излезе. Когато Чейс минаваше край Комоса, той насочи пистолета си в лицето му.

— Хей, покажи на дамата уважението, което заслужава!

— Нали това правех – каза Чейс и студено му се усмихна.

Комоса го удари в слепоочието с дръжката на пистолета. Чейс залитна и се хвана за главата.

— Хей момчета извика им София, – хайде в този специален ден да се държим прилично, става ли?

Чейс погледна Комоса и пъхна пръст в халката, която висеше от лявото му зърно.

— Когато най-малко го очакваш, друже, аз ще откъсна това нещо и заедно с него ще ти изтръгна шибаното сърце. – Нигериецът просто се ухили саркастично и го последва навън в коридора. Какво имаш предвид под „специален ден”?

София не отговори, просто ги поведе нагоре по стълбите към големия, богато украсен салон. В стаята се появиха още мъже, отпуснали ръце на кобурите, но Чейс изгуби всякакъв интерес към тях, когато видя…

— Еди! – проплака Нина от другия край на стаята. Беше облечена в дънки и риза в цвят „каки”. Тя се опита да изтича към него, но пазачите от двете й страни я задържаха. Облекчение заля Чейс.

— О, Господи, наистина си добре! – Образът на Нина от телефона на София, замръзналото изражение на страх, не го беше изоставял през цялото време, откакто напуснаха Швейцария.