От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]

Беше тежък ден. За премиерата бяха дошли хиляди хора, които посрещнаха филма с ентусиазъм. Всичко това бе станало възможно благодарение на един-единствен човек, който отсъстваше телом, но бях сигурна, че е тук духом татко. Той ме бе научил да бъда упорита и да вярвам, че „да искаш, значи да можеш". В този ден той ужасно ми липсваше. Рано на другата сутрин заминах за Калифорния, откъдето щеше да започне рекламното турне. Обадих се у дома и попитах Махтоб:

Харесаха ли филма твоите приятелки? Тя отговори":

Най-много им хареса разходката с колата. Приятелките на Махтоб я наричаха с друго име, пък и

Шийла изпълнителката на ролята бе пет години по-малка от дъщеря ми. Момичетата явно не бяха успели да свържат Махтоб с малката героиня от филма.

Три дни след премиерата двете със Сали пътувахме заедно до Чикаго, за да вземем участие в предаването на Опра Уинфри. Сали се държа с мен като със стара приятелка и не спря да ми разказва какви ли не пикантни истории от филмовия свят. Тя бе преживяла самолетна катастрофа и разговорът й помагаше да забрави ужасния страх от летенето.

Опра се държа с мен превъзходно бе сърдечна и откровена. Появи се в зелената стая и ми каза, че е гледала „Не без дъщеря ми" предишната-вечер. Въпреки че ме познаваше от времето, когато дадох първото си интервю на Барбара Уолтърс, и знаеше за моето участие в нейното предаване, тя каза, че докато гледала филма, непрестанно се притеснявала, че двете с Махтоб няма да успеем да се измъкнем от Иран. Филмът страшно се харесал на Опра и тя кипеше от ентусиазъм в очакване на предаването.

Други обаче не бяха толкова щедри в похвалите си.

Очаквах критики още от самото начало, но унищожителният коментар на Роджър Ебърт ме стъписа. Материалът на Ебърт бе излъчен на 5 януари деня на премиерата в Мичиган, една седмица преди пускането му на екран в цялата страна.

Критическите му бележки, разпространени от медиите в цялата страна, нападаха филма, защото бил „расистки" именно онова, което всички ние, които бяхме работили върху филма, съзнателно се бяхме опитали да/избегнем.

252

Докато пишехме книгата, двамата с Бил Хофър искахме да разкажем историята такава, каквато бе в действителност. Ние не бяхме мислили за това как ще реагира читателската ни публика и получихме много малко критики, че сме несправедливи към иранците.

Когато правехме филма, ние искахме да бъдем честни към всички и съвсем съзнателно посмекчихме тона на сценария, въпреки че това промени атмосферата на книгата. Още от самото начало заявих на продуцентите и режисьора:

Много е важно зрителите да не си тръгнат от кинозалите с убеждението, че всички иранци са като роднините на Муди.