Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- Лутър? Не би трябвало да си тук - каза, когато той се приближи до бара.
- Джени... Съшалявам за онази сутрин. Не тряпфваше да те хфащам така за ръката.
- Стана ми синьо... ’
- Съшалявам.
- Тръгвай си сега.
- Не, чакай...
- Подадох оплакване срещу теб, Лутър. Травис каза, ако пак дойдеш в града, да го извикам. Той щял да се разправя с теб. Така че по-добре да не те вижда тук.
Гигантът я погледна обидено.
- Подала си оплакфане срещу мен?
- Да. Толкова ме уплаши онази сутрин...
- Но ас искам да ти кажа нещо много фашно.
- Нищо не е важно, Лутър. Върви си.
- За Хари Куепърт е.
- За Хари?
- Да, кажи ми какфо мислиш за Хари Куепърт.
- Защо ми говориш за него?
- Имаш ли му доферие?
- Доверие? Да, разбира се. Защо ми задаваш този въпрос?
- Тряпфа да ти кажа нещо.
- Да ми кажеш нещо? Какво?
Лутър тъкмо се канеше да отговори, когато на площада срещу „Кларкс“ спря полицейска кола.
- Това е Травис! - извика Джени. - Лутър, бягай! Не искам да имаш неприятности!
Кейлъб бързо се отдалечи. Джени го видя да се качва в колата и рязко да потегля. Секунди по-късно Травис Дон се втурна в ресторанта.
- Лутър Кейлъб ли мернах? - попита той.
- Да - отвърна Джени. - Но нищо не искаше от мен. Той е мило момче, съжалявам, че подадох оплакване.
- Бях ти казал да ме предупредиш! Никой няма право да вдига ръка срещу теб! Никой!
Травис се отправи към колата си тичешком. Джени се спусна след него и го спря на тротоара.
- Моля те, Травис, не му създавай неприятности! Ако обичаш. Мисля, че сега вече е разбрал.
Травис я изгледа и внезапно разбра какво му е убягвало. Значи, ето защо напоследък се държи толкова студено с него.
- Не, Джени... Не ми казвай, че...
- Че какво?
- Че си падаш по този хахо.
Какво? Но какви ги говориш!
- По дяволите! Как съм могъл да бъда толкова глупав!
- Не, Травис, какви ги говориш...
Той не я слушаше. Качи се в колата и подкара като луд с включена сирена.
На път № 1, малко преди Сайд Крийк Лейн, Лутър видя в огледалото за обратно виждане, че една полицейска кола го настига. Спря на банкета. Боеше се. Травис излезе от колата бесен. Хиляди мисли се въртяха из главата му. Как бе възможно това чудовище да привлича Джени? Как можеше Джени да го предпочита пред него? Пред него, който правеше всичко за нея, който бе останал в Орора, за да е близо до нея. Да го измести този тип! Нареди на Лутър да излезе от автомобила си и го огледа от глава до пети.
- Ненормалнико, с Джени ли се задяваш?
- Не, Травис. Уферявам те, че не е тофа, което мислиш.
- Видях синината на ръката й!
- Не си контролирам силата. Наистина съшалявам. Не искам неприятности.
- Неприятности? Но ти създаваш неприятности! Чукаш я, а?
- Какво?
- Чукате ли се с Джени?
- Не! Не!
- Аз... Правя всичко, за да е щастлива, а ти я чукаш? Мамка му, какво не е наред в този свят?
- Травис... Исопщо не е какфото мислиш.
- Млъквай! - извика Травис, хвана Лутър за яката и го просна на земята.
Не знаеше какво да направи. Мислеше за Джени, която го отблъскваше, чувстваше се нещастен и унизен. Изпитваше и гняв, писнало му беше да го настъпват по мазолите, време бе да започне да се държи като мъж. И Травис извади палката от колана си, вдигна я във въздуха и взе да налага Лутър като полудял.
15.
Преди бурята
- Как ви се струва?
- Не е зле. Мисля обаче, че отдавате твърде голямо значение на думите.
- На думите? Но те са важни, когато човек пише, не е ли така?
- И да, и не. Смисълът на думите е по-важен от самите думи.
- Какво искате да кажете?
- Ами думата си е дума и думите са на всички. Достатъчно е да отворите речника и да изберете една. От този момент нататък става интересно - ще сте способен ли да придадете на тази дума точно определен смисъл?
- Как така?
- Вземете една дума и непрекъснато я повтаряйте в книгите си. Хайде да изберем една, например чайка. Като ви споменават, хората ще започнат да казват: „Нали знаеш, Голдман е онзи, дето говори за чайките“. А после ще настъпи моментът, когато, видят ли чайки, същите тези хора ще се сетят за вас. Ще погледнат кресливите птички и ще си кажат: „Какво толкова им харесва Голдман?“. След това ще започнат да свързват чайки с Голдман. И всеки път щом видят чайки, ще си спомнят за книгата ви и за цялото ви творчество.