Илиада [bg]

Сладкият Сън незабавно отвърна на властната Хера: «Херо, богиньо почтена и щерко на славния Кронос! Всекиго от боговете, които живеят навеки, лесно приспал бих, и даже водите на бог Океана — [245] родно начало на всичко, което в света съществува. Само не смея да ида наблизо до Зевса Кронида, нито пък бих го приспал, ако той не поиска самичък. Вече с подобно желание ти ме направи по-мъдър в оня ден, в който Херакъл, безстрашният син на Кронида, [250] плуваше от Илион, щом съсипа града на троянци. Разума аз омагьосах на егидодържеца Зевса, сладко навред се разливах. Ти зло за сина му замисли, вятър неспирен със вихри опасни изпрати в морето и го отмъкна далеч от другари към Кос пренаселен. [255] Зевс се разсърди жестоко, когато от сън се събуди, с гняв боговете разгони в двореца; от всички най-много диреше мен, от ефира той би ме изхвърлил в морето, но ме запази Нощта,175 на безсмъртни и смъртни смирител. Скоро при нея избягах, а Зевс да се сърди престана, [260] тъй като никак не дръзна той бързата Нощ да обиди. Днес ти ме караш да правя отново неща невъзможни.» А волооката Хера властителка пак му продума: «Съньо! Защо ли такива тревоги в ума си пробуждаш? Смяташ ли, че Гръмовержецът тъй ще подкрепя троянци, [265] както със ярост закриляше своето чедо Херакла? Хайде върви! И една от по-младите мили харити аз ще омъжа за тебе и твоя съпруга ще стане дивна по стан Пазитея, която си винаги искал.» Каза така. А Сънят се зарадва и в отговор рече: [270] «Ти закълни се във Стикс, във водите му ненарушими! И със едната ръка се допри до земята обилна, с другата пък до морето блестящо, свидетели нека бъдат за нас боговете подземни, съседи на Кронос, че ще получа една от по-младите мили харити, [275] дивна по стан Пазитея, която съм винаги искал.» Тъй каза. А белоръката Хера не бе непослушна. Както той молеше, клетва му даде, повика по име тези подземни безсмъртни, които се казват титани. Щом като тя се закле и завърши опасната клетва, [280] тръгнаха двамата дружно, във облаци тъмни обвити, Имброс и Лемнос напуснаха, вихрено бързо летяха; стигнаха те в многоизворна Ида, на хищници майка, в Лект изоставиха първо морето, поеха по суша, а под нозете им в миг затрепера гората висока. [285] Сладкият Сън там остана, далеч от очите на Зевса. Той се качи на ела, най-широка от всички дървета, право нагоре израсла и стигнала чак до ефира. Кацна, добре се потули във гъстите елови клони, с образ на птица звънлива, която гнезди в планините — от богове назована халкида, от смъртни — киминда. Устремно Хера пристигна на Гаргар, върха на висока [290] Ида; а облакосборецът Зевс мигновено я зърна. Щом я съгледа, и страст замъгли му ума и сърцето, както отдавна, когато за пръв път се сбраха с наслада [295] в ложе любовно, прикрити от своите родители мили. Спря се пред нея Кронид, призова я по име и рече: «Херо, защо от Олимп ти пристигаш така устремена? Нямаш коне с колесница, в която се винаги качваш.» Достопочтената Хера му каза с коварни кроежи: [300] «Идвам насам, за да видя във земните плодни предели бог Океана, баща на безсмъртни, и майка ни Тетис. Те ме отгледаха нявга и храниха в своята къща, тръгвам да ги навестя, да прекъсна кавгите им дълги, тъй като двамата вече отдавна избягват взаимно [305] общо легло и наслади: вражда им душите обсеби. Спрях си конете в полите на хилядоизворна Ида. Те ще ме возят охотно сами по море и по суша. Ала при тебе пристигам сега от Олимп белоснежен, да не ми бъдеш след време сърдит, ако тайно отида [310] в къщата на Океана, дълбоко течащ и безкраен.» Облакосборецът Зевс отговори веднага на Хера: «Херо! Ще можеш и после да идеш при бог Океана. Хайде сега да полегнем и вкусим любовна наслада! Нивга такава любов към жена или дивна богиня [315] в моите гърди не е пламвала, ни е духа ми владяла. Нито когато обикнах съпругата на Иксиона, дето роди Пиритоя, на бог по съветите равен; нито Даная с прекрасни нозе, дъщеря на Акризий, дето роди ми Персея, най-славен от смъртните хора; нито Европа, девицата на знаменития Феникс, [320] дето роди Радаманта божествен и Миноса критски; нито тъй любих Семела и стройна Алкмена във Тива, дето роди ми Херакла, сина издръжлив и юначен, а пък Семела роди Диониса за радост на смъртни; [325] нито мечтана Деметра, царица със хубави плитки, нито прочутата Лета, ни даже и тебе самата, както сега те обичам и сладък копнеж ме обзема.» Достопочтената Хера му рече с коварни кроежи: