Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Може би тази беше причината, размишляваше Маркус, Арнос да даде съмнителната чест да оглави атаката на Първи алерански.
Маркус не беше уверен, че капитанът щеше да тръгне в битка по същия начин, но със сигурност щеше да одобри незабавната реакция на Красус на такъв кървав сценарий — да промени сценария.
— Сър — промърмори Маркус.
Красус издърпа острието си и кимна на Максимус. Едрият Антилар се усмихна на полубрат си и като промърмори заповед към рицарите Рибки, изтегли своя меч. Те веднага приготвиха оръжията си.
Маркус не откъсваше поглед от реката, опитвайки се да види през плътната завеса на дъжда в тъмната вечер тръстиката, поставена от разузнавачите ден по-рано. Почистена беше почти до бяла дървесина, която щеше да се вижда по-лесно в тъмното, но въпреки това Маркус започна да се чуди дали това ще доведе до някакъв резултат.
После видя бял проблясък по реката. Втори. И миг по-късно — трети.
— Да — изсъска той, — три пръта. Реката е дълбока по-малко от фут.
— Започваме — заповяда Красус.
Маркус силно дръпна въжето пред себе си, отстъпи крачка назад, пое си дъх и удари с крак оградата.
Въпреки че изглеждаше като стандартна отбранителна конструкция на легиона, инженерите бяха променили около двеста фута от оградата и когато Маркус удари секцията точно пред себе си, останалата част като вълна падна навън и се удари в земята.
В другия лагер се раздадоха викове, но веднага бяха заглушени, когато Красус вдигна меча си, изрева боен вик, а рицарите и ветераните около него го подхванаха. Красус насочи острието си напред и Първа кохорта и рицарите Рибки се втурнаха напред, с Маркус, Красус и Максимус в първата редица.
Първи алерански достигна плитката вода, прегази я и се изкатери на отсрещния бряг. Стрели полетяха от земните укрепления. Маркус знаеше, че заради тъмнината, объркването и пръските вода, само много точен и много късметлийски изстрел от алерански лък има шанс да свали легионер в тежка броня.
Повечето от стрелите отскачаха от стоманените шлемове или безвредно се удряха в подплатените със стомана дървени щитове на легиона.
Но някои не.
Маркус чу крясък отдясно и по-скоро усети, отколкото видя внезапното нарушаване на целостта на кохортата, когато някой падаше и задържаше онези, които бяха зад него.
Стрела изби искри от шлема на Максимус, а друга прелетя близо до ухото на Маркус със зловещо, вибриращо свистене.
Бяха на половината път, когато канимските стрели се включиха.
Гладкият метален звън на тетивите на странните им лъкове не беше силен, но те бяха достатъчно близо, за да го чуят. След всеки подобен „дзън“, почти мигновено следваше тежък звук на удар, придружен от писък на разкъсана стомана.
С периферното си зрение Маркус видя как другият командир пада, както и двамата мъже плътно зад него. Хората крещяха и нападението започна да се забавя.
— Давай, Макс — извика Красус. Сегашният капитан на легиона вдигна острието си и то внезапно се обгърна от ярък пламък — маяк и сигнал за всеки човек в легиона — както и за всички останали в лагера на врага.
В същия миг Максимус протегна ръка в посока към водата, останала между Първи алерански и брега. Той извика и внезапен порив на вятъра се втурна надолу по реката, завъртя се в малко водно торнадо, повдигайки огромно количество вода във въздуха, която закри пламтящия меч и неговия собственик от невъоръжено око.
— Напред! — изкрещя Красус. Пламъкът на острието пулсираше и трептеше. — Напред! За Алера!
След като го извика, Красус пусна приготвената огнена магия.
Гневът се изля през Маркус по-внезапно, по-горещо и по-силно, отколкото някога го беше чувствал през годините. Всички мисли бяха изгорени от огъня на гнева му и от него се изтръгна още един вик, викът на желанието да срещне врага в битка.
Колебанията на настъпващите сили напълно изчезнаха и почти осемстотин гърла едновременно изригнаха в рев на неукротима враждебност. Първи алерански набра скорост, построен и с готови за битка оръжия, когато пресече завесата от вода и вятър, създадена от Максимус.
Водени от гнева, легионерите се хвърлиха в атака на вражеските укрепления, като напълно игнорираха металните стрели, въпреки че те все така косяха редиците им, отнемайки животи.
Първи алерански претърпя загуби при преминаване на реката и ги прие като необходима цена за възможността да се сблъска с врага. Легионерите се изкачиха на гребена на земната вълна, водени от рицарите на земята на Първи алерански.