Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Рицарите удариха с огромните си чукове по отбранителните укрепления, направени от камъни и пръст, създавайки локални свличания, по които имаше възможност да се изкачат и да щурмуват отбранителните стени. Маркус, Максимус и Красус първи стъпиха на тези импровизирани рампи, оглавявайки атаката към импровизираните укрепления.
Там те срещнаха и враговете.
Маркус беше готов да се бие с каними, но бившите роби бяха съвсем различна работа. Когато се качи на стената, момче на не повече от петнайсет години вдигна лъка си, неумело издърпвайки стрелата.
Маркус нямаше време да мисли. Ръката му нанесе удар и младият войник залитна назад, кръв пръсна от отвореното му гърло.
Маркус се вторачи в момчето в моментен шок, като единственият удар на сърцето му изведнъж се разтегна, удължи, а останалият свят замръзна като на рисунка в измамно сънлива тишина. Гневът все още гореше в него, но в този момент той съществуваше извън себе си, просто част от фона, не по-важна от, например, звуците на битката.
Шията на момчето беше обезобразена от белези от робска яка. Стари. Ако наистина беше на петнадесет години, то би трябвало да е получил белезите си на възраст, когато едва е прохождал, и Маркус не питаеше никакви илюзии за това, каква употреба може да намери търговец на роби за безпомощно дете.
Арнос наричаше „Свободните алеранци“ предатели, но, врани, Маркус не беше сигурен, че няма да направи същото, ако беше на тяхно място. Много роби в южните провинции на Империята водеха толкова безрадостен живот, а търпението на всеки човек, независимо дали е гражданин или не, си има своите граници.
Тогава се разнесе яростен вълчи рев и застиналият миг свърши. Маркус се хвърли под замаха на крив канимски меч и се сблъска с осем фута висок и няколкостотин фунта тежък бесен каним от кастата на воините в стоманена броня.
Маркус беше опитен мечоносец и знаеше, че силата на собствената му земна магия му дава значителни предимства пред повечето противници. Въпреки това, срещу каним от кастата на воините той нямаше предимство в сила и беше много вероятно да отстъпва и в скорост.
Но той нямаше да стане стар войник, ако винаги се беше бил по правилата на дуелите, така че когато канимът пристъпи напред и отново замахна, Маркус нанесе мушкащ удар под остър ъгъл точно под края на вдигнатия си щит, изтласка меча си напред, прониквайки в защитата на противника, и заби острието в коляното на канима.
Канимът зави и се олюля. Максимус видя как Маркус извади от строя противника си с този малък, мръсен, осакатяващ прийом, и преди канимът да успее да възстанови равновесието си и да разсече Маркус, мечът на младия трибун се стрелна напред с едно възвратно-постъпателно движение и кръвта шурна от пронизаното гърло на воина.
Маркус възстанови равновесието си, превръщайки се в заплаха за противника, който атакува Максимус от фланга, и те си проправиха път напред към група изпаднали в паника Свободни алеранци. Маркус се радваше, че те не се съпротивляваха твърде много.
Той събори един човек на земята с щита ти и му нанесе няколко несмъртоносни порязвания с острието, след което враговете побягнаха. Маркус ги подгони, стъпвайки на земята от противоположната страна на укрепленията, и легионерите от Първа кохорта го последваха.
Тук срещнаха набързо събрани за контраатака каними. Имаше около тридесет или четиридесет воини-вълци и броят им беше направо невероятен, като се има предвид колко малко време имаха да се подготвят, и свидетелстваше за впечатляваща военна дисциплина. Те се нахвърлиха на силите на алеранците с вледеняващ кръвта безумен вой.
— Вдигнете щитовете, спуснете мечовете! — изрева Маркус.
— Вдигнете щитовете, спуснете мечовете! — откликна кохортата, следвайки доктрината, разработена като една от малкото жизнеспособни тактики срещу такива огромни противници.
Канимите се блъснаха в строя, но падащите им мечове срещнаха вдигнатия железен щит от легионерски щитове, докато войниците от първия ред се съсредоточиха върху нанасянето на промушващи удари по краката, коленете и слабините на нападателите.
Канимите имаха сравнително малък опит в битка с противник, много по-нисък от самите тях, и атаките в пеши строй многократно бяха доказвали, че им е трудно да се защитят.
Канимите се врязаха в отбранителната стена на легиона. Един легионер пое удар с ръба на щита си, а не под ъгъла, необходим за отразяване. Увредена стомана или не, но щитът се раздроби под ужасната сила на удара на острието на канимския воин и мечът му отряза ръката на легионера от рамото. Мъжът изпищя и падна.