Фурията на капитана

— Обзалагам се, че точно сега си хапва топли питки за закуска — продължи Максимус. Младият трибун негодуващо погледна към неспирния дъжд. — Сигурно пие сутрешната си чаша чай. И вероятно е взел назаем някоя от книгите на Сирил. Сирил е от тези, които имат много книги.

Антилус Красус скочи от своя камък и ядосано погледна Макс.

— Сигурен съм, че никога не си се оплаквал на капитан Сципио за това.

— Оплака се — промърмори Маркус. — Само че нямаше никой друг освен мен.

Красус погледна Максимус много строго.

— Трибун, заповядвам ви да спрете да хленчите.

— Това никога не е действало на Сципио — каза Маркус.

— Това е свещено право — отговори Макс. За момент се издърпа над оградата, след което отново се спусна на земята. — Изглежда сега ще сменят часовите.

— Дай сигнал на инженерите — каза Красус.

Маркус се обърна и подаде сигнал с ръка на най-близкия ездач-марат.

„В дадения случай — ездачка“ — помисли си той.

Тя кимна, обърна се и препусна към върха на нисък хълм зад тях, където повтори жеста на Маркус.

— Няма да спечелим много време, като ги хванем по време на смяната — каза Макс.

— Повече не е и нужно — отговори Маркус. — Те очакват всичко да бъде както трябва да бъде. Няколко секунди могат да се окажат решаващи.

Той се обърна и кимна към главната колона на Първа кохорта. Те отдадоха чест и дадените шепнешком заповеди минаха по редиците. Ветераните извадиха мечовете си с метално съскане на стомана.

Красус се обърна и с жест привика куриера. Младият мъж бързо приближи.

— Моля, предайте на уважаемия сенатор, че първата ни атака ще започне всеки момент.

Куриерът се поклони и се отдалечи.

Маркус отново се качи на камъка и погледна към реката.

Отначало не виждаше какво се случва там. Промяната беше прекалено минимална. Ушите му обаче реагираха на промяната в постоянното, почти беззвучно шумене на водата, течаща на плитчините.

Звукът се усили и Маркус се наведе напред, наблюдавайки внимателно.

Потокът при нормални условия беше дълбок около три фута — малко по-дълбок, предвид постоянния дъжд през миналата седмица.

Той не беше достатъчно дълбок, за да попречи на пехотата да го пресече при брода, но все пак беше достатъчно дълбок и бърз, за да събори човек, ако не е внимателен. Опитът да се пресече пред очите на вражеските защитници щеше да бъде бавен и кървав — балистите и лъковете на обединените сили на каними и бивши роби щяха да доведат до ужасни загуби.

В крайна сметка беше възможно да се сломи съпротивата, но традиционната атака щеше да доведе до обилна кървава дан.