Грешката на президента

Вторият самоуверено хвърли поглед назад, да види какво е отвлякло съучастника му, за миг се отвлече и Турецки все пак успя да се гмурне под блестящото острие, летящо към гърлото му. Той видя носещия се насреща му асфалт, изпъна болната си ръка, за да се претърколи, и разбра, че сега вече май е загинал — ръката щеше да се подгъне. Но тя не го подведе и Турецки получи още няколко секунди живот. Едва ли повече от пет. Той лежеше по гръб и независимо от проблясващите в очите му звездички теоретически не беше още съвсем безпомощен, но…

Всъщност той не им трябваше. Най-вероятно те биха го оставили и биха избягали, ако не беше туристът. Разнесе се ужасен вик. Турецки и вторият наемник се извърнаха. Туристът стоеше на колене над разпластения на земята младеж, беше му свил крака и енергично извиваше стъпалото му. Ножът се търкаляше на около пет метра нататък на асфалта. Младежът виеше като ранено животно.

Ето сега вероятно в близките жилища вече въртяха шайбите на телефоните. Мъжът пусна изгубилия съзнание наемник, веднага се оказа на крака по някакъв невероятен начин и бавно пристъпи към втория.

Вторият веднага разбра, че е най-добре да не го пуска до себе си. Той хвърли ножа, но от объркване и уплаха не уцели. И със скоростта на спринтьор драсна.

Мъжът не тръгна да го гони.

— Жив ли си? — попита той, като спря над Турецки.

— Май че да — отзова се Саша. — Благодаря…

Би могъл да се закълне, че нито веднъж не е удрял главата си, но фактът си беше факт — от разбитото чело по лицето му течеше кръв. Той си спомни за Саруханов и побърза да стане.

Когато Турецки дотича до Сергей, той застена и извърна главата си.

— Дръж се — каза Турецки, осъзнавайки, че целият бой е продължил само няколко мига. — Сега ще извикаме „Бърза помощ“.

Мъжът извади от раницата си тънък шнур и делово започна да увързва първия, без да забравя да увие с примка и осакатеното му стъпало. Наемникът се дърпаше и хриптеше от болка. Саруханов притисна вяло ръка към раната си. Дланта му почервеня от кръв.

Турецки виждаше, че под тялото на Срегей се разлива гъста, тъмна локва. Той свали бързо и внимателно якето му и като раздра ризата, се опита здраво да превърже гърдите му — ударът беше попаднал между ребрата.

— Защо бе, глупако, излизаш, нали те предупредихме! — говореше Турецки, припряно усуквайки превръзката. — Ама и временце си избрал!

— Тя — само с устни прошепна Саруханов.

Турецки мигновено разбра за кого става дума.

— Кучка!… — извика той. — Значи и теб те е намотала на пръста си!

— Тя видя фоторобота — каза Саруханов и изгуби съзнание.

Саша завъртя глава, търсейки с поглед „туриста“, но той никъде не се виждаше. Нямаше я и червената раница.