Грешката на президента
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #10
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Грешката на президента». Краткое содержание книги:
Трета част
Вълк единак
Пролог
Човекът, който наричаше себе си Алексей Снегирьов, беше на тридесет и шест години. Последните дванадесет от тях той бе килър. Изгубен сред тълпата пътници, в бившия Ленинград влезе наемен убиец. Пристигна с истински руски паспорт, изработен по негова молба от израелците. Дойде, защото тук имаше клиенти. Но това — на второ място.
На първо — този беше родният му град.
В теб някога стреляли ли са своите?…
Полетът от четиринадесетия етаж трае примерно три и половина секунди. Има време да съобразиш откъде се е взел куршумът, който ти е пробил дроба. Навярно той вече се е въртял в дулото, когато ти си усетил нещо, и затова си започнал да се отместваш встрани. Затова и не си го получил в сърцето.
Санка Веригин работеше в американски стил и се целеше изключително в торса, смятайки всичко останало за аматьорство. Твоят партньор, на когото ти по силата на вродения си идиотизъм вярваше като на себе си. „Почеркът“ на когото би узнал сред хиляди.
Отначало ти се зарадва, че падна все пак във водата, а не на асфалта…
Някога окачвали ли са те в облицования с белоснежни плочки ъгъл на голямо светло помещение, приличащо на научна лаборатория? Изчовърквали ли са ти без упойка Санкиния подарък? Пъхали ли са ти на негово място електрически кабели?…
И най-забавното — ти известно време все още се надяваше, че ще те измъкнат. Защото си се родил идиот. А и знаеше как се прави това. Самият ти беше участвал. Всичко протича до безобразие делнично. В един момент вратата се отваря без излишен шум и те вдигат на ръце, като ти прошепват кратко на ухото: „Жив ли си? Дръж се…“
Ти се надяваше. Макар в минутите на просветление да разбираше отлично, че е напразно. Ти беше виждал това деветдесет и девет пъти в ужасяващи подобия на сънища. Виждал го бе с такива подробности, че действителността не стигаше веднага до съзнанието ти. И най-забавното: всичките деветдесет и девет пъти се явяваше да те избави именно Санка.
Ти чуваше гласа му. Усещаше докосването на ръцете му. Чувстваше миризмата му.
Господи, та след половин година такъв живот дори клиничен идиот ще съобрази какво значи акт на добра воля.
Това е, когато се променят обстоятелствата и на съветската родина до смърт й става нужен доктор Морис Ботамунда, който е провъзгласил социалистическа ориентация.
Когато твоят другар Санка получава отделна заповед, а теб те предават с парцалите. Защото доктор Ботамунда е поставил някои условия. На доктор Ботамунда, който е замислил да строи социализъм, в частност му трябваш ти — човекът, който е преминал през специално подготвените телохранители и е очистил командващия армията на суверенната република. Едноутробният брат на доктора.
Бившето царче на племето атси, а сега президент на Републиката на Сребърния бряг би го устроило и мъртво тяло. Но живо, разбира се, би му допаднало повече.
Акт на добра воля — това е, когато никой не дойде за теб. Ето какво значи това.
Такива работи.
Те там въобще бяха съчетали прогреса с красивите старинни традиции. И настъпи денят, когато те извлякоха на божия бял свят и те помъкнаха, за да те хвърлят в кратера на свещения вулкан Катомба. До това време ти вече три месеца разиграваше побъркване. Напикаваше се, точеше лиги и с часове лежеше на бетонния под, свит като зародиш в утроба. Навярно затова войниците в камиона се оказаха само шестима. Плюс офицер в кабината. И никой от тях нямаше и представа, че ти беше съхранил някои остатъци от предишната си форма.
Офицерът умря последен, след като успя да ти забие един куршум. Следите, оставени на ръба на кратера, свидетелстваха неопровержимо, че сте се били вкопчили в жестока схватка и заедно сте паднали в димящите недра. Всъщност ти му свали униформената риза, разкъса я надве и си омота ходилата, за да можеш някак си да стъпваш с тях по земята.
Ти знаеше, че зад планините започва пустиня. А в пустинята живееше номадското племе мавади, с което доктор Ботамунда имаше леки разногласия. Неясно дали относно някои нюанси в строителството на социализма, или заради обстоятелствата около изяждането на нечий прадядо преди двеста години: Тоест престрелките, доколкото ти беше известно, се водеха почти без прекъсване. И ти разбра, че съдбата най-после ти е подхвърлила шанс.