Грешката на президента
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #10
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Грешката на президента». Краткое содержание книги:
След три седмици мавади намериха в пясъците бял човек, който бълнуваше на неизвестен за тях език. Белият човек умираше от раните си и от жажда и младите воини измъкнаха кинжалите си, за да му направят последно благодеяние. Но Майката на племето спря своите деца. Дадоха ти малко вода, намазаха раните ти с люта смола и те качиха на камила.
А след още няколко месеца лидерът на социалистическата революция, народният герой на Сребърния бряг доктор Морис Ботамунда беше злодейски убит от агентите на западните разузнавателни служби. Ти се скри там, където беше невъзможно да се скриеш. Охранителите на президента минаха с кучетата само на метър от теб, но нито хората, нито кучетата се обезпокоиха. После кратко изджавка марлинът, който несъмнено заслужаваше повече доверие от когото и да е от хората. И мозъкът на царчето от племето атси се лепна по тъмните лица на телохранителите.
За разлика от Санка ти предпочиташе да се целиш в главата.
Да се измъкнеш от мястото на покушението беше невъзможно. Ти се измъкна. На прощаване мавади ти връчиха старинно гърне, натъпкано с необработени изумруди. Ти се опита да откажеш. Това не е заплащане, каза Майката на племето. Това е подарък.
Знай, бели синко, каза тя, докато е жив поне един воин мавади, всяка година в първия ден от Месеца на бурите до подножието на Спящия великан ще идва конник.
Знай, бели синко, където и да си, че при свещеното огнище под покривите на черните шатри винаги те очакват любов и грижа…
Когато от време на време ти подаряват необработени изумруди, в живота се появяват определени перспективи. От само себе си се намират скъпи и добри клиники. И в тях лекарите не само не са любопитни, но и страдат от известни бели петна в паметта. Може да си сложиш нови зъби. Всичките тридесет и два. Може без бързане да обсъдиш с хирурга ескизите и да си скроиш от безформената пържола напълно прилична външност. Много хубави неща можеш да направиш.
Оттогава ти неведнъж гостува на мавади. Първият път се спомина правителствен чиновник, който беше намислил да прибере в джоба си лекарствата от хуманитарната помощ, предназначена за номадите. Откриха крадливеца чиновник без никакви признаци за насилствена смърт в личния му кабинет, където не беше влизал никой външен човек. Втория път умряха двама полицаи-атси, които бяха задигнали кошница фурми от един млад мавади. Някой ги причака в една задънена уличка и размаза стражите на реда по глинената стена.
Струва ли кошница фурми два човешки живота?
Да попитаме иначе. Струва ли си повече да живеят хора, които са способни заради кошница фурми да унижат човек?
Определено не си струва.
Но този път мавади не успяха да ти връчат никакъв подарък. „Работя за пари за другите — каза ти на Майката на племето. — А тук си изпълнявам дълга. Синовният си дълг.“
Тогава ти вече имаше нелоша репутация в определени кръгове, както се казва. И клиенти по целия свят. Ако ти приемеше договора, обектът можеше да си поръча китката. Но понякога ти казваше „не“ и твоят отказ се приемаше с разбиране и уважение.
Въпросът за кошницата с фурми ти всеки път решаваше сам.
Наемните убийци от твоята класа имат право на известни капризи…
Много е хубаво, когато услугите ти се заплащат не само с пари, но и с информация. Добре е, когато длъжници ти стават не само отделни граждани, но и някои държави.
Последното — от времето, когато на летище „Бен Гурион“ се приземи без голямо закъснение самолетът, с който ти летеше на почивка, а четирима мустакати мургави красавци слязоха по стълбичката, внимателно крепейки пред себе си счупените си ръце. Първоначално те бяха петима, но петия, тоест петата, ти я уби. По принцип ти нямаше нищо против арабското освободително движение. Но все пак човек трябва да има и съвест.
Изобщо ти си изясни, че на благословените Канарски острови, потънали, както е известно, в цветя и в океански лазур, се кани да пристигне някой си Антон Андреевич Меншов. Перспективен млад бизнесмен, направил състояние от търговия с компютри.
Ти беше пресметнал всичко предварително, знаеше как, къде и кога ще се случи това. „Здрасти, Санка“ — ще му кажеш ти. А той на теб… Е, това вече ще видим.
Може би първо ще поговорим.
Някога вие с него бяхте примерно еднакво добри. Сега той не беше противник за теб. И навярно веднага ще го разбере. Защото самият той е професионалист.