Грешката на президента

Турецки си отиваше към къщи, стиснал зъби. Рамото, така и недоизлекувано окончателно, го болеше зверски. По време на схватката беше забравил за него, но сега то си връщаше с тъпа болка. Но главното не беше физическото страдание — то невинаги е най-мъчително. И сега Турецки дори се радваше, че го боли рамото — поне го отвличаше от другата болка — от смесицата обида, досада и ярост, които преливаха от душата му.

Как е могъл да се влюби в тази жена! Продажна, лъжлива, подла. И всичко това скрито под лице на ангел. Тя му се е присмивала, както се е надсмивала и над другите, без нито за минута да се усъмни в себе си. Тя вървеше в пълния смисъл на думата по труповете на влюбени в нея мъже, използвайки властта си над тях. Но освен ненавист и презрение към нея Турецки се измъчваше от презрение и омраза към себе си. Какво излиза, че той не може да устои на никоя по-засукана фигурка и хубавичка муцунка? Какво го накара да мечтае за тази жена? Сега му беше трудно да повярва на това, но нали имаше един подъл момент, когато той беше готов заради Татяна да захвърли Ирина и дъщеричката си. На Турецки му се искаше да вярва, че той никога не би го направил, но някакъв вътрешен глас му нашепваше, че ако Татяна много го поискаше, ако Турецки й беше нужен, тя най-вероятно щеше да постигне каквото искаше. Какво щастие, че той принадлежеше към безинтересната за нея каста на държавните служители голтаци.

Мъчеше го още и закъсняло разкаяние пред Ирина. Нали тя му е предана до гроб. „Край — взе твърдо решение Турецки, — неделя ще прекарам със семейството. Че те съвсем не ме виждат. Скоро щерката ще забрави как изглежда родният й баща.“

Той отвори вратата на своя малък апартамент.

— Тате, татенце! — закрещя дъщеря му.

Турецки вдигна детето на ръце и веднага се сгърчи от болка в рамото. Той внимателно остави момиченцето на пода.

— Почакай да се измия, нали виждаш колко е мръсен татко.

— Саша, какво се е случило? — разтревожено попита Ирина.

— Имаш такъв вид, сякаш… Бил ли си се?

— Да — махна със здравата си ръка Турецки. — Арестувахме един тип, който малко се поопъна. Нищо особено. Само рамото ми нещо е недоволно.

Ирина му помогна да свали от болната ръка якето, пуловера и ризата си.

— Иди да се измиеш — каза тя, като се сдържаше да не заплаче. Знаеше от опит, че щом мъжът й не се впуска в подробности, по-добре да не го разпитва. — Днес съм направила за обяд гъбена супа.

— Мила моя! — Турецки прегърна със здравата ръка жена си. — Направо си разкошна.

Той гледаше жена си със съвсем други очи и не разбираше как е могъл дори за миг да си помисли, че може да се раздели с нея, та нали в целия свят нямаше за него по-близък, по-обичен човек от нея.