Грешката на президента
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #10
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Грешката на президента». Краткое содержание книги:
— „Хладнокръвно, Маня, не сте на работа.“ Според мен е по-добре ти да дойдеш тук. Местният бос те чака.
Глава двадесет и четвърта
Даря Лукинична Арзамасцева
Не може да се отрече, че понякога дори най-отрицателните факти от живота изиграват положителна роля. Турецки, както и Романова, и Меркулов, и много други техни колеги по нелекия труд в правоохранителните органи, разбира се, ратуваха Русия да се превърне в правова държава.
А в правовата държава между впрочем съществува тайна на кореспонденцията и други подобни тайни и едва ли така просто можеш да получиш копие от съобщенията на чужд пейджър, още повече ако нямаш съдебно решение или поне някакъв документ, та бил той и за красивите ти очи. Но на Турецки никак не му се искаше да се обръща към висшестоящите структури за разрешение — и тъй като не живеехме в правова държава, това трябваше да се използва.
Примерно така разсъждаваше той, докато пътуваше към телевизионната кула в Останкино.
Изобщо и в частност нещата се оказаха така, както казваше Сивич. На Турецки много му провървя, че през нощта бяха задигнали новичкото БМВ на началника на отдела за радиовръзка. Началникът, макар да не беше от бедните, все пак не бе от хората, които в такива случаи само тежко въздъхват и на следващия ден си купуват нова кола. Затова направо му се плачеше за новичкия „баварец“ и за да почнат веднага да го издирват, беше готов да даде не само копията от съобщенията на пейджъра с номер 20573, но и копие на самия пейджър.
— И какво излиза? — попита Турецки. — Те ще предават нещо на този пейджър, който ни задигнаха направо от МУР…
— А съобщението ще се дублира — и на техния, и на вашия пейджър — спокойно забеляза началникът, започнал вече да пълнее млад мъж в тъмносив костюм с жилетка. — Само че ви моля да не ме афиширате…
Началникът на отдела за радиовръзка също знаеше, че не живее в правова държава, и резонно предполагаше, че откраднатите коли не ги намират предимно защото не ги търсят особено, но ако много искат, могат случайно и да намерят дадена кола.
— Добре — отвърна Турецки. — Ще направя всичко, което е по силите ми. — Направо от Останкинската кула той се обади по телефона на Романова и Грязнов, дори и на Меркулов в прокуратурата на Русия и с открит текст им предаде, че на него — Турецки — тази кола му трябва като въздуха. Романова обеща от своя страна да се свърже с КАТ и областната милиция.
— Е, както виждате — разпери ръце Турецки, — вдигнах на крак милицията, прокуратурата и частна детективска агенция. Направих всичко, което мога.
Той излезе от Останкинската кула, отнасяйки в джоба си пейджър, дублиращ съобщенията, постъпващи на номера на Даря Лукинична Арзамасцева.
2.
Турецки се приближаваше към старата тухлена сграда в двора. За разлика от повечето постройки от миналия век тази беше съвсем неугледна, дори уродлива. Види се преди сто и повече години я бяха построили за даване под наем на по-бедни и по-обикновени хора. Никакви архитектурни излишества, неизмазани тухлени стени, боядисани в мръсножълт цвят. В съветско време отвън бяха пристроили асансьорни шахти, които сега застрашително надвисваха над козирките на входовете. Преди сто години този район сигурно не се е смятал за централен — оттук беше далеч и до „Охотний ряд“, и до Червения площад, далеч, разбира се, според мащабите на миналото столетие. Сега биха казали — на една ръка разстояние.
„Барашевска, пет — четиринадесет“ — спомни си Турецки.
Когато напускаше гостоприемния Пал Палич, Саша попита Меркулов за местонахождението на Костаки, бивш Саруханов. Той му даде адреса, но го помоли да не го записва никъде. Когато враг ти е цялата банкова мрежа, оглавявана от самия господин Корсунски, налага се да си предпазлив. Успяха да скрият Саруханов, но и най-малката грешка можеше да провали всичко.
Турецки се качи на четвъртия етаж и позвъни. Той забеляза, че преди да се отвори вратата, шпионката мигна — значи първо внимателно го огледаха. Саша нарочно застана така, че да го виждат по-добре. След което се разнесе глас:
— Кого търсите?
— Трябва ми… Сергей или… — каза Турецки и като понижи глас, добави: — Идвам от Константин Дмитриевич.
Зад вратата известно време се побавиха, после отвориха. На прага стоеше пълна арменка на средна възраст в тъмна рокля.
— Влизайте — каза тя.