Безбожникът [bg]

— Не очакват атака призори — забеляза Александър, подскачайки като момче от крак на крак. — А персийската флота се изтегли. Вероятно е отплавала до Самос за прясна вода.

Теламон погледна към бойната линия от около четиридесет-петдесет обсадни машини и многобройни редици пехотинци зад тях. Отрядът на царските телохранители беше заел почетното място отпред. По-надолу по хълма се чуваше цвиленето на конете, тропота на копитата им, виковете на командирите. Теламон разбра плана на Александър. Когато разбиеха стената, пехотата щеше да влезе в града, за да разшири пробива или да завземе някоя порта, за да може конницата да нахлуе след тях.

Въздухът се раздираше от скърцането на машините, триенето на въжетата, стоновете и въздишките на мъжете, които зареждаха тези грозни, но ужасяващо точни метателни машини. Шумът очевидно стигна до милетци. Още светлини се появиха върху назъбените стени. Утринният вятър донесе звук на рог, но Александър вече напредваше — войниците при обсадните машини очакваха заповеди.

— При първия залп — извика Александър — разрушете парапетите върху стената! После — той посочи вдясно от главната порта — пробийте дупка там. Когато дам знак, пуснете Фуриите!

Разузнавачи и факлоносци тичаха нагоре-надолу по редиците. Обсадните машини бяха заредени, огромните им метателни лостове — дръпнати назад. Заредиха катапултите, тараните в подножието на обсадните кули се движеха напред-назад. Пехотинците вече стреляха по площадките отгоре. Александър се обърна към тръбача си, чиято глава и рамене бяха покрити с кожа от черна пантера. Вдигна ръка и безмълвно раздвижи устни сякаш в молитва.

— Сега! — извика царят.

Тръбата издаде дълъг, стенещ звук. По редицата се чуха виковете на командирите от всяка част.

— Прицели се! Стреляй! Зареди!

Тишината беше разцепена от смразяващия трясък на катапултите и каменохвъргачките. Ужасно свистене проряза въздуха, когато дъжд от камъни, назъбени стрели и огнени кълба, полетяха към стените на Милет. Някои отскочиха от твърдия камък, други паднаха твърде наблизо до стените, но, общо взето, обсадните стратези бяха направили точни изчисления. Имаше разрушения. Обхванат от пламъци войник с писък падна от стените. Спирали дим се издигаха към небето, когато горящият катран паднеше върху дървени стълби или мостове. Тръбен зов се понесе из града, последван от звук на рогове. По стените се появиха войници, само за да се изложат на смъртоносната градушка, с която ги обсипваше Александър. Копия и огнени кълба се удряха в зидарията. Целта беше с ширина не повече от шест метра, които включваха постройката за пазачите до портата и по малко стена от двете й страни. Неспособни да отвърнат на постоянния унищожителен обстрел, милетци не забелязваха другите ходове на Александър. Агриански пехотинци се спуснаха напред със снопове клони и дървета, широкият ров бързо беше запълнен и над него беше прехвърлен импровизиран мост. Мощните тарани бяха избутани напред, защитени от всяка страна от стотици критски стрелци, които обсипваха с дъжд от стрели защитниците, избегнали лавината от смъртоносни снаряди. Тараните, защитени от покритите си с кожа навеси, стигнаха стената. Мъжете вътре разлюляха огромните дънери с метални върхове и ги засилиха срещу стените. Обсадените се опитаха да ги прогонят с горяща мазнина и главни, но върхът на стената вече беше силно разрушен и върху нея нямаше защитници. Критските стрелци, подбрани заради точния си прицел, продължаваха смъртоносната си жътва. Сега обсадните машини на Александър се насочиха към долната част на стената.