Сребристи сенки [bg]

Маркъс кимна в знак на съгласие.

— Тръгваме, но нека първо се убедим, че всички алхимици са обезвредени.

— Ето — каза Ейдриън и измъкна от джоба си двайсетина кабелни превръзки. — Помислих си, че няма да са ни излишни.

Трей и един от помощниците на Маркъс завързаха алхимиците, а Маркъс лично прибра всички оръжия, които успя да намери.

— Няма начин да ги оставя тук. Ще ги вземем и ще ги унищожим. — Огледа работата, свършена от екипа му и кимна доволно. — Да потегляме.

Аз се обърнах, за да го последвам, но гласът на Шеридан ме спря.

— Ти няма къде да отидеш! — извика тя подире ми. — Не можеш да се отървеш просто така! Няма да победиш!

Погледнах назад, ала преди да успея да й отговоря, нещо малко привлече вниманието ми. По време на схватката с Шантал, горните две копчета на ризата на Шеридан се бяха разкопчали. Пристъпих към нея и протегнах ръка, а тя се отдръпна отвратено. Несъмнено си помисли, че може да й направя някоя магия. Вместо това смъкнах медальона на Ейдриън от шията й.

— Това — казах — е мое.

— Ти не го заслужаваш — изсъска тя. — Не си мисли, че това е краят. Ти току-що измести Маркъс Финч като най-търсения бивш алхимик.

Аз не отговорих, а само закопчах верижката на врата си. Сетне се обърнах и последвах приятелите ми, без да погледна назад.

Залез или не, но навън все още беше горещо и внезапно мокрите ни дрехи се оказаха благословия.

— Къде се намираме? — попитах.

— В Долината на смъртта — отвърна Маркъс. — Не може да не признаем, че алхимиците определено имат склонност към драматизъм.

— Или това, или земята тук е евтина — изтъкнах аз.

Трей ме удиви, като внезапно ме сграбчи в мечешка прегръдка.

— Нямаш представа колко много ми липсваше, Мелбърн.

Почувствах как сълзи запариха в очите ми.

— Ти също ми липсваше. Благодаря ти… благодаря ти за всичко сторено. Не зная как да ти се отплатя.

— Не се нуждая от никаква отплата. — През лицето му премина сянка и той се намръщи, докато ме оглеждаше. — С изключение може би на една — да си починеш и да хапнеш нещо.

Последва нова прегръдка — този път беше Маркъс.

— Както винаги — отличничка — ухили ми се той. — Измести ме от първото място в списъка им.

Усмихнах му се, прикривайки колко дълбоко ме бяха засегнали думите на Шеридан.

— Благодаря ти, Маркъс. Извини ме, задето веднъж те упрекнах, че само приказваш, а не действаш. — Посочих наоколо. — Това… това беше доста яка акция.

— Да, ами ти беше повече от вдъхновение за мен и останалите — смотолеви той. — И навярно заради това постигнатото тук надмина очакванията ни.