Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 107 108 109 110 111 112 113 114 115 ... 384
Перейти на страницу:

Още една тежка битка.

Около седем хиляди защитници се бяха укрепили в най-голямата църква на града, „Св. Августин“ и на един от близките хълмове, с окопи и насипи. Лойд и взводът му достигнаха покрайнините на града без жертви, но после върху тях се посипа унищожителен огън от прозорците и покривите.

Шест дни по-късно още си бяха там.

Труповете миришеха в жегата. Имаше и мъртви животни, понеже водоснабдяването на града бе прекъснато и добичетата мряха от жажда. При всяка възможност пионерите струпваха телата, заливаха ги с бензин и ги подпалваха; миризмата от изгарящите човешки тела бе по-лоша и от миризмата на разложение. Дишаше се трудно; някои от хората бяха надянали противогази. Тесните улици около църквата бяха смъртоносна зона, но Лойд изнамери начин да напредват, без да понасят загуби. В някаква работилница Лени намери инструменти. В момента двама души пробиваха дупка в стената на една от къщите, където се криеха. Джо Илай работеше с кирка и плешивата му глава лъщеше от пот. Ефрейтор Ривера, облечен в раирана риза с цветовете на анархистите — червено и черно — размахваше ковашки чук. Стената бе изградена от плоски жълти тухли, местно производство, грубо споени с хоросан. Лени ги ръководеше, за да не съборят цялата къща; като миньор инстинктивно преценяваше издръжливостта а покривите. Дупката вече бе достатъчно голяма, за да пропусне човек; Лени кимна на Джаспър — друг ефрейтор. Той извади една от малкото останали му гранати от паласката си, извади щифта и хвърли бомбата в съседната къща, в случай, че там имаше засада. Веднага след експлозията Лойд бързо пропълзя през дупката с готова за стрелба карабина. Озова се в поредната бедна испанска къща — варосани стени и под от трамбована пръст. Нямаше никой, жив или мъртъв. Тридесет и петимата души от взвода му го последваха през отвора и претичаха, за да прочистят зданието. Къщата беше малка — и празна. По този начин те се придвижваха бавно, но в безопасност през редицата къщички към църквата. Започнаха да работят над следващата дупка, но точно преди да разкъртят стената, ги спря майор Маркес; беше дошъл през отворения от тях път. — Оставете това — заговори им той на английски с испански акцент. — Ще щурмуваме църквата.

Лойд изстина. Това беше самоубийство. Той попита:

— Това идея на полковник Бобров ли е?

— Да — съобщи майор Маркес с неутрален тон. — Чакате сигнала — три резки изсвирвания със свирката. — Може ли да получим повече амуниции? — попита Лойд. — Много сме зле с тях, особено за такава работа.

— Няма време — отвърна майорът и се отдалечи.

Лойд беше ужасен. За няколко дни боеве научи достатъчно и знаеше, че единственият начин да се щурмува добре защитавана позиция е под прикритието на огъня. Иначе противникът просто щеше да покоси нападащите. Хората изглеждаха метежно настроени, а ефрейтор Ривера каза:

— Това е невъзможно.

Лойд отговаряше за поддържането на бойния им дух.

— Без оплаквания, хора — живо заговори той. — Всички вие сте доброволци. Да не сте си мислели, че войната е нещо безопасно? Ако беше така, сестрите ви щяха да могат да го свършат вместо вас.

Те се разсмяха и опасният момент временно отмина.

Той отиде до фасадата на къщата, отвори леко вратата и надзърна. Слънцето безмилостно печеше по тясната уличка с къщи и дюкяни и от двете страни. Сградите и земята имаха еднакъв бледокафеникав цвят на недопечен хляб, и само разровената от артилерийската стрелба земя червенееше. Точно пред вратата лежеше мъртъв войник; около дупката на гърдите му се виеше облак мухи. Лойд погледна към площада и видя, че улицата се разширява към църквата. Стрелците в двете високи камбанарии имаха отлична видимост и възможност за лесна стрелба по всеки, който се доближаваше. Ниско долу прикритието беше минимално — натрошени камъни, един мъртъв кон и ръчна количка.

„Всички ние ще загинем“, рече си той.

„Но нали именно затова сме дошли тук?“

Обърна се към хората си и се чудеше какво ли да им каже. Трябваше да ги настрои да мислят позитивно. — Само се придържайте към страните на улицата, близо до къщите. Помнете, колкото по-бавно се движите, толкова по-дълго време сте изложени на огъня — така че чакайте за свирката, а после тичайте с все сили. По-скоро от очакваното се чуха трите остри изсвирвания на свирката на майор Маркес.

1 ... 107 108 109 110 111 112 113 114 115 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)