Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Още една тежка битка.
Около седем хиляди защитници се бяха укрепили в най-голямата църква на града, „Св. Августин“ и на един от близките хълмове, с окопи и насипи. Лойд и взводът му достигнаха покрайнините на града без жертви, но после върху тях се посипа унищожителен огън от прозорците и покривите.
Шест дни по-късно още си бяха там.
Труповете миришеха в жегата. Имаше и мъртви животни, понеже водоснабдяването на града бе прекъснато и добичетата мряха от жажда. При всяка възможност пионерите струпваха телата, заливаха ги с бензин и ги подпалваха; миризмата от изгарящите човешки тела бе по-лоша и от миризмата на разложение. Дишаше се трудно; някои от хората бяха надянали противогази. Тесните улици около църквата бяха смъртоносна зона, но Лойд изнамери начин да напредват, без да понасят загуби. В някаква работилница Лени намери инструменти. В момента двама души пробиваха дупка в стената на една от къщите, където се криеха. Джо Илай работеше с кирка и плешивата му глава лъщеше от пот. Ефрейтор Ривера, облечен в раирана риза с цветовете на анархистите — червено и черно — размахваше ковашки чук. Стената бе изградена от плоски жълти тухли, местно производство, грубо споени с хоросан. Лени ги ръководеше, за да не съборят цялата къща; като миньор инстинктивно преценяваше издръжливостта а покривите. Дупката вече бе достатъчно голяма, за да пропусне човек; Лени кимна на Джаспър — друг ефрейтор. Той извади една от малкото останали му гранати от паласката си, извади щифта и хвърли бомбата в съседната къща, в случай, че там имаше засада. Веднага след експлозията Лойд бързо пропълзя през дупката с готова за стрелба карабина. Озова се в поредната бедна испанска къща — варосани стени и под от трамбована пръст. Нямаше никой, жив или мъртъв. Тридесет и петимата души от взвода му го последваха през отвора и претичаха, за да прочистят зданието. Къщата беше малка — и празна. По този начин те се придвижваха бавно, но в безопасност през редицата къщички към църквата. Започнаха да работят над следващата дупка, но точно преди да разкъртят стената, ги спря майор Маркес; беше дошъл през отворения от тях път. — Оставете това — заговори им той на английски с испански акцент. — Ще щурмуваме църквата.
Лойд изстина. Това беше самоубийство. Той попита:
— Това идея на полковник Бобров ли е?
— Да — съобщи майор Маркес с неутрален тон. — Чакате сигнала — три резки изсвирвания със свирката. — Може ли да получим повече амуниции? — попита Лойд. — Много сме зле с тях, особено за такава работа.
— Няма време — отвърна майорът и се отдалечи.
Лойд беше ужасен. За няколко дни боеве научи достатъчно и знаеше, че единственият начин да се щурмува добре защитавана позиция е под прикритието на огъня. Иначе противникът просто щеше да покоси нападащите. Хората изглеждаха метежно настроени, а ефрейтор Ривера каза:
— Това е невъзможно.
Лойд отговаряше за поддържането на бойния им дух.
— Без оплаквания, хора — живо заговори той. — Всички вие сте доброволци. Да не сте си мислели, че войната е нещо безопасно? Ако беше така, сестрите ви щяха да могат да го свършат вместо вас.
Те се разсмяха и опасният момент временно отмина.
Той отиде до фасадата на къщата, отвори леко вратата и надзърна. Слънцето безмилостно печеше по тясната уличка с къщи и дюкяни и от двете страни. Сградите и земята имаха еднакъв бледокафеникав цвят на недопечен хляб, и само разровената от артилерийската стрелба земя червенееше. Точно пред вратата лежеше мъртъв войник; около дупката на гърдите му се виеше облак мухи. Лойд погледна към площада и видя, че улицата се разширява към църквата. Стрелците в двете високи камбанарии имаха отлична видимост и възможност за лесна стрелба по всеки, който се доближаваше. Ниско долу прикритието беше минимално — натрошени камъни, един мъртъв кон и ръчна количка.
„Всички ние ще загинем“, рече си той.
„Но нали именно затова сме дошли тук?“
Обърна се към хората си и се чудеше какво ли да им каже. Трябваше да ги настрои да мислят позитивно. — Само се придържайте към страните на улицата, близо до къщите. Помнете, колкото по-бавно се движите, толкова по-дълго време сте изложени на огъня — така че чакайте за свирката, а после тичайте с все сили. По-скоро от очакваното се чуха трите остри изсвирвания на свирката на майор Маркес.