Открадни си свят [bg]

Приведен, Кени душеше тялото на удавника, сбърчил отвратено устни заради вонята. Клег размахваше ръце ядосано и крещеше на комисаря да разкара роботите.

— Ей! — сопна му се комисарят. — За какво е тоя шум?

Капитан Джут си спомни, че баща й обичаше да използва тази реплика. Нещо щракна в главата й и тя се надигна.

— Клег.

Той отстъпи неохотно назад. Някой в тълпата извика нещо. Джут не чу точно какво. Обърна се и погледна въпросително към Сой, която имаше големи уши.

— Какво беше това?

— Казват, че шъ си следващата, капитане.

— Ще си го сложа в колекцията със заплахи — промърмори отегчено Джут. Клег се засмя одобрително. Едно на нула за Джут. Понякога я биваше да печели симпатии.

Препъвайки се между роботите, към трупа на удавника се приближаваше жена със забрадка, притиснала към лицето си носна кърпичка. Съпругата на г-н Шу го беше разпознала въпреки раздуването на трупа и смазаното лице. Съдейки по облеклото, тя също беше от литълфоксборнската групичка. Не се чувстваше добре и дъщеря й я подкрепяше на всяка крачка.

Капитан Джут се пресегна и хлопна вратата.

— Хубаво. Да тръгваме.

Сой включи двигателя. Клег скочи отзад, следван от Кени.

— Ти, ако искаш, остани — подхвърли му капитан Джут. Но той вече беше изгубил интерес.

Комисарят по бедствията дотича и зачука с нокът по стъклото. Табита го отвори съвсем леко.

— Ако не работи, кажете им да го спрат и да прочистят целия район — разпореди тя.