![Черното копие и сянката на Властелина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/0/chernoto-kopie-i-syankata-na-vlastelina-bg-download.jpg)
Черното копие и сянката на Властелина [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Пръстенът на Мрака #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Елф
- ISBN: 9548826151
- Переводчик: Петя Николова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черното копие и сянката на Властелина [bg]». Краткое содержание книги:
Джуджетата и Фолко за известно време изоставиха споровете какво да правят по-натам. Пръстенът на Господаря бе обсебил мислите им. Пръстенът, накарал Могилна твар да се поклони пред неговия носител! Могилната твар призна знака на господаря си.
Някога те били част от Великата сянка, изтъкана от Първия Велик враг. После ги подчинил Саурон, а после те отслабнали, лишени от необходимия им приток сила след падането на двамата им господари. Но ето че Поклонниците на могилите, взели страната на Олмер, будят призраците, които дремели в Полето на Лъжливите камъни, а Нощната господарка вижда във вдигнатия Пръстен известие за завръщането на Властелина на Мрака.
-Олмер е новото въплъщение на Саурон - реши се най-сетне хобитът да изрече съдбоносните думи. -Но как е станало това? Къде е уязвимото му място? Повелителят на Барад-Дур имаше Всемогъщия Пръстен, с унищожаването му падна и самият той.
-Трябва да вземем Талисмана! - Тъмен пламък трептеше в очите на Торин. - Не бива повече да се бавим. Трябва да го вземем, а после веднага на югозапад, към Съдбовния връх. Саурон, страховитият Саурон се пробужда! Чувал съм, че всеки спящ рано или късно става. Надига се сянката на Властелина...
-Еее, братко, прекаляваш! - усъмни се в думите на хобита Дребосъка. - Саурон падна и едва ли може толкова просто да се върне.
-Откъде да знаем? - на свой ред възрази Фолко. - Разбира се, може Олмер да не е самият Готаур... Но съм сигурен, че силата му има Сауронова същност.
-Но той беше човек, това е сигурно - мрачно пророни Торин, гризейки нокти от вълнение. - Помня го като Злия стрелец... Беше човек.
-Пак въртим колелото без точило, приятели! -тежко въздъхна Строри. - Със сигурност все още нищо не можем да кажем. Може да е човек, може да е нещо друго. Какво променя това за нас?
-Ако Олмер е човек, който се е сдобил с някаква сила - нетърпеливо започна да му обяснява с вид на знаещ Торин, - значи, че може да бъде убит. Ала ако онова, което виждаме, е само телесна форма на велик и могъщ дух, незнайно как преодолял Стражата на Еарендил и проникнал обратно в Арда иззад Стените на Света, тогава... Тогава трябва да оставим опитите си да го довършим. Можем само да сечем тласнатите от него към Мрака нещастници като Отон и Пръстена му, да речем. А да катурваме такива като Гортаур - туй не е работа за нас. Нужни са елфи, а най-добре Маяри. Смъртните могат само да чакат помощ от отвъд Чертата.
-И все пак трябва да се опитаме! - упорито наведе глава Малкото джудже. - Това ще бъде най-верният начин да научим всичко. Да видим колко ще му хареса елфическа стрела в гърлото!
-А какво да правим с Отон и Талисмана му? -попита Торин. - Това е още едно доказателство, че силата на Олмер не е от тукашния свят!
-Но телесната обвивка на Гортаур са я победили Елендил и Гил-Галад без помощта на Валинор! - забеляза Дребосъка.
-Точно така. Потомъкът на Първия крал на Нолдор бил отбелязан с особеното благоволение на Великия Манве Сулимо, предводител на Верните на Нуменор! Не ще и дума, ние сме по-юнаци! - иронизира го мрачният Торин.
-Стига спорове! - намръщи се Фолко. - Дух, човек, Саурон, Олмер... нали сме тръгнали тъкмо това да разберем? Има сили и освен Валинор - Великият Орлангур, например, Средното княжество, Черните Джуджета...
-Черните джуджета, да... - промълви замислено Торин. - Голяма сила са те! Ако се надигнат - няма спасение за Олмер. Нима Отон ще се скара с тях? Това може скъпо да излезе на Господаря.
-Е, и какво да правим ние? Ще се бутаме с „бойните си другари" орките на пристъп? Нали тях всички ще ги унищожат! - развълнува се Дребосъка.
-Ако не тръгнем с всички, всички ще пречукат нас! - отряза Торин. - И да вървим не бива, и да не вървим - пак не бива. Какво да правим, да ме вразуми Дурин? Да бягаме, докато не е станало късно?
-Едва ли ще се измъкнем живи от хегските планини,.. - поклати глава Фолко.
-Защо не се предадем на Черните джуджета? -предложи Дребосъка. - Наши са все пак. Ще ни помогнат ако се случи нещо.
-И после как ще стигнем до Дома на Високия? -отбеляза Торин.
-Нали самият Отон каза, че в околностите могат да се срещнат Черни джуджета! Ще минем под земята...
-Не бива да се надяваме на никого - въздъхна Торин. - Казано е: „Бой се от Севера, слушай Запада, не вярвай на Изтока и не чакай Юга!" Изтокът е сам за себе си според мен.