Черното копие и сянката на Властелина [bg]

Мракът вече беше пуснал от здравите си обятия безчувствения човек, но лицето на Отон изглеждаше мъртвешко - остро, с опъната по скулите смътно белееща в тъмнината кожа. Лявата ръка все още стискаше меча, дясната, неестествено изкълчена, беше покрила със свитите си пръсти Талисмана.

Хобитът смъкна от кръста си манерката, плисна вода в лицето на Отон, сетне бързо я поднесе към разтворилите се с тежка въздишка устни. Глътка, втора

-Едрата адамова ябълка замърда под кожата и Отон седна, шарейки с невиждащи очи наоколо, но дясната му ръка вече криеше в пазвата Пръстена.

-А ти, както се оказва, много знаеш, полуръсте!

-Дрезгаво изграчи Отон. - Ненапразно Господарят те вика при себе си...

Предводителя гледаше Фолко с нескривано и не-помръкнало от тъмнината и ужаса учудване, но то бе обикновено човешко учудване. От облика на Тварта вече нямаше и следа.

-Не толкова много... - скромно отговори хобитът, като се направи, че не е чул последната фраза.

-Аз познах това чудовище по отсечената ръка - то е известно при нас в Графството.

-Откъде си научил за дара на Господаря? - в упор попита Отон, и гласът му не предвещаваше нищо добро.

-Няма какво да се научава! - сви рамене Фолко, придавайки на лицето си най-честното изражение, на което беше способен. - В планините показа на хегите някакъв знак. Те се подчиниха. Този дух – Нощната господарка - някога е била заедно с хегите против общ враг. Какво следва от това?

-Следва, че главата ти работи! - промърмори Отон. - Или че лъжеш доста добре... Но виждам, че това не е работа за мен. Но съм длъжен да разкажа на Господаря всичко! Помисли какво ще му отговориш...