![Игра на духове [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/0/4/igra-na-duhove-bg-download.jpg)
Игра на духове [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #15
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547339576
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на духове [bg]». Краткое содержание книги:
Самнър беше неспокоен. Не бяха дали никакъв повод за тревога на Тейър, поне не и преди да започнат да душат в задния им двор, така че не виждаше причина да се крият във вътрешността на къщата и да не отварят вратата. Ако нещо бе събудило подозренията им, полицията вероятно вече беше на път и беше повече от препоръчително двамата с Ричард бързо да увеличат дистанцията между себе си и Пенсилвания. Но защо Тейър би се обезпокоил от появата на непозната кола на алеята си? Ако бяха толкова параноични, портата нямаше да бъде широко отворена.
Може би семейство Тейър все пак не беше у дома и разполагаше с повече автомобили. Ако беше така, с Ричард щяха да скрият собствената си кола и да изчакат завръщането им. Това можеше да е единственият им шанс да се разправят с Тейър. Сали им беше пуснала привидно невинно съобщение, за да ги уведоми, че Мишел Сулиер е мъртва. Ако Тейър още не знаеше за убийството, то скоро щеше да научи и можеше да направи връзка между случилото се със Сулиер и заплахата за самия себе си. Не, трябваше да го отстранят възможно най-скоро. Самнър категорично не искаше да се изправи пред Сали и да ѝ каже, че са се провалили, особено след като тя и Кърк се бяха справили със Сулиер.
Ричард забеляза движение в къщата: един мъж премина от стълбите към стаята вляво и повече не излезе оттам.
- Вътре има някого - прошепна той.
Самнър усети как го свива коремът. Никога не бе изпитвал толкова силна нужда да отиде до тоалетна. Сега разбираше защо някои крадци серат на пода в къщите, които обират. Не бяха задължително простаци, макар някои от тях несъмнено да бяха такива, просто зовът на природата беше прекалено силен.
Ричард посочи стъклената врата и Самнър натисна дръжката. Вратата се отвори. Той отстъпи настрани, за да пропусне Ричард пред себе си. Ричард стисна пистолета в двете си ръце. Изглеждаше така, сякаш знаеше какво прави, което беше добре, защото Самнър съзнаваше, че не би могъл да убие друго човешко същество. Той не беше като Ричард. Револверът вече тежеше в ръката му. Искаше да се отърве от него.
В един кратък проблясък на здравия разум той осъзна, че мястото му изобщо не беше тук.
Ричард беше стигнал до средата на кухнята.
Самнър го последва, макар вече да беше свършено с него.
VI.
„ Смразяващо движение на сенки, само на сенки.
Призраци и зли духове, хвърлящи пелената на съня върху цели градове. “
Максим Горки, „В царството на сенките“ (1896)
81.
Ейнджъл обясни на Тоби Тейър причината за присъствието си. Тейър не се бе срещал на живо с Мишел Сулиер, но двамата бяха разговаряли по телефона и той дори си бе помислил, че ще му бъде приятно да се видят, ако ще и само да ѝ обясни колко греши за този и за другия свят. Сега това не можеше да се случи.
Двамата с жена му седяха в дневната с Ейнджъл и Луис. Лори беше направила кафе. Ситуацията изглеждаше почти нормална.
- Аз виждам неща - каза Тейър. - Това може би е най-точният начин да се изразя, въпреки че не е достатъчно описателен. Получавам кратки видения, образи. Понякога виждам цветове или чувам звуци и трябва сам да разгадая смисъла им.
- А числа от лотарията? - полюбопитства Ейнджъл.
- Не.
- Кофти.
- Да. Предсказах обаче резултата от Суперкупата през 1993 година. Далас срещу Бъфало, 52:17.
- И аз можех да го предскажа, въпреки че не съм медиум - отбеляза Ейнджъл.
- Сигурно - съгласи се Тейър. - Жалко, че не залагам.
- Откога знаете за Братята? - попита Луис.
- Имам чувството, че винаги съм знаел. Когато бях момче, ги виждах насън, но едва по-късно забелязах някаква закономерност. Виждах отраженията им в прозорците или във вода. Случваше се да пиша нещо на лист хартия, а като погледна, да видя, че съм нарисувал лице или къща. Започнах да си записвам датите и часовете и постепенно да свързвам виденията - или пристъпите, както ги нарича жена ми - с различни инциденти. Не е лесно обаче. Никога не е било. В тази страна всеки ден стават около четирийсет убийства. Трудно е да получа видение, без да съвпадне с някакво убийство. А ако включим и изчезванията, става съвсем невъзможно. Няма как да отида с това в полицията, нито да говоря с някого за дарбата си. Ако можех да се отърва от нея, щях да го направя. Тя ми носи единствено болка.
- Междувременно ви е намерил Еклънд.